БГ EN

Диана Петкова: Алабама е идеалният вариант за мен

Снимки: Алекс Филипов, Делян Господинов, личен архив
Снимки: Алекс Филипов, Делян Господинов, личен архив
27-11-2020 00:01 | Василен Димитров

 

В момента Диана Петкова държи 18 от рекордите в българското плуване. На двата басейна са, в три стила и в съчетаното и в три възрасти. Седем от тях са при жените, 6 в старшата, 3 в младшата и два с щафетите. Този на 50 м св. стил - 25,53 секунди, с който си проправи път до олимпийския финал на Младежките игри в Буенос Айрес (Арж) преди 2 години, завършвайки шеста, я направи най-бързата българка във водата. Това е короната, която възпитаничката на Ботко Трендафилов и състезателка на Спринт (Пд) държи от 2017-а насам.

В началото на ноември Петкова подобри два знакови рекорда – на Таня Богомилова на по над 30 години (на 50 м бруст и 200 м съчетано), но въпреки широкия отзвук дори извън плувните среди, не бе особено развълнувана. Знае, че може много повече. На рекордите  гледа просто като на стъпки към големите цели. Естествено най-важната е покриването на олимпийски норматив и участие на форума под петте преплетени кръга. Дори да не е Токио. А за да й се случи това, 20-годишната кралица на българския плевен спринт разгърна нова страница не само в спортната си кариера, но и в живота – реши да продължи в САЩ.

Диана Петкова говори пред BGswim.com защо е избрала университета на Алабама (чийто възпитаник е Кристиян Голомеев), какви са били другите варианти, каква специалност ще учи.

 

 

- Диана, с постиженията си отдавна си в полезрението и на американските университети. Защо избра Алабама?

- На първо място това е богат и престижен университет, намиращ се в челото на класацията на щатските висши учебни заведения. Развива силни програми във водещите за САЩ спортове – американски футбол, баскетбол и плуване.

След проучване на всички варианти и предложения, се убедих, че в този университет може да тренирам директно под ръководството на специалист - Колин Стикълс, отговарящ не само за студентите, но и за професионалните състезатели. В другите грижата е поверена на асистентите. Ще имам възможност да се подготвям на най-високо ниво не само с жените, но и с мъжкия отбор. Винаги съм тренирала с мъжете, те ме дърпат.

Както и при другите университети и тук има тясна специализация на спринтови, средни и дълги дистанции, но в тима на Алабама – Кримсън Тайт  (Пурпурният прилив) ще мога да работя освен на спринтовите и на средните. Говоря за тези на 200 метра.

 


В исторически план отборът се гордее с много величия, в момента там тренира световният шампион на 50 м гръб от Гуанджоу 2019  - южноафриканецът Зейн Уадел, и Райън Хелд, който в Рио 2016 стана олимпийски първенец с щафетата на САЩ на 4 по 100 м св. стил (в квартет с Майкъл Фелпс, Каелъб Дресъл и Нейтън Ейдриън – б. а.).

- Десетки са българските плувци, минали през американските университети или учещи в момента – Нина Рангелова, Лъчезар Шумков, Антъни Иванов, Любомир Епитропов, Кристиян Голомеев, който е възпитаник именно на Алабама. Потърси ли ги за съвет?

- Кристиян е тренирал под ръководството на много специалисти, но екипът от времето му в Алабама не е същият. Нина ме посъветва да търся отбор, в който да не съм най-добрата спринтьорка, защото няма с кого да се конкурирам и дърпам. Антъни се опита да ме направи съотборничка във Вирджиния Тех, където има добра спринтьорка, но прецених, че този вариант не е добър за мен. Проучих и програмите на престижните университети в Индиана (където тренират олимпийските звезди Лили Кинг и Коди Милър) имат много изявени плувци през годините, но на мен не ми вършат работа, Флорида на Каелъб Дресъл и Аризона Стейт, които привлече вниманието ми с факта, че там в качеството си на асистент е наставникът на Майкъл Фелпс – Боб Бауман, но реално нямаше да ме тренира. Поинтересувах се и от Селскостопанския университет на Тексас, където студент е Калоян Братанов.

 


- Всъщност как университетите стигат до контакт с набелязаните спортисти? Каква е технологията, колко често контактуват и по какъв начин?

- Чрез социалната мрежа Инстаграм. Там ме откриха. Скаутите на университетите следват изявените спортисти, предимство се оказва регистрацията в един специализиран сайт за колежански спорт. След като установиха контакт с мен, започнахме комуникация с помощник треньорите. Чуваме се през ден.


- Силно привързана си към семейството, родителите ти неотлъчно те подкрепят на състезания. Трудно ли беше решението ти да продължиш в САЩ?

- Взех го много трудно, със страх, но и вълнение. Едно е да си цяла година на лагери, но да можеш да видиш родителите си и да се прибереш в родния Пловдив. Друго е да бъдете разделени от толкова много вода и километри. В крайна сметка решихме, че е време да обърна нова страница в живота си. Не само в плуването. Трябваше да опитам.

 


Решението ми не беше трудно само заради това, че ставам напълно самостоятелна, ще бъда без приятели, подхващайки ново приключение. Трудно е и заради изключително близката ми връзка с личния треньор. Ботко ми каза, че не е съгласен на 100 процента с решението ми, разкри ми съображенията, но каза, че ме подкрепя. Посъветва ме да опитам. Да дам всичко от себе си и ако не се получи, да се върна.

Важно е да отбележа, че аз не губя връзката с него. Ще сме в постоянен тесен контакт, а от май, когато ще се прибирам в България, ще си бъда на подготовка при него в продължение на месеци. Ботко никога би ме спряла да се развивам.

 

- Всъщност кога летиш за САЩ?

- След коледните празници или в началото на новата година.

 


- Реши ли каква специалност ще учиш?

- От малка съм изкушена от модата и първоначалната ми идея беше да уча моден дизайн. Постепенно стигнах до решението, че по-добрият вариант е да се занимавам с арт. Та се спрях се на интериорния дизайн.

- На Гран при Бургас в началото на ноември подобри знакови рекорди на Таня Богомилова. Каква стойност имат за теб?

- За мен рекордите не са повод за фукане, а просто стъпки към големите цели. Така ме е учил тренера, дори не се зарадва на тези в Бургас. Но Ботко си е такъв. Та той е направил единствения двоен олимпийски медалист в българското плуване – Антоанета Френкева.


- Трудно е в сегашната ситуация да се поставят цели, но какви са все пак те за догодина?

- Естествено покриване на норматив и участие на олимпийските игри. Не на всяка цена обаче. За мен не е важно участието, а представянето. Така ме е възпитавал от малка Ботко Трендафилов, в това съм се убедила и аз.

 

 

Била съм на твърде много състезания, за да бъде важно за мен във визитката ми да пише, че съм участвала на световни и европейски първенства.

Не съм състезател за попълване на бройката, а искам да съм конкуретноспособна на най-добрите на планетата. Поради тази причина съм пропускала световно за жени, просто с Ботко сме преценили, че на този етап трябва да гоня други цели.

Ако не успея да се класирам за олимпийските игри, няма драматизирам, ще се подготвям за следващите. За мен е важното да израствам стъпка по стъпка, да надграждам. И когато дойде моментът, да дам най-доброто от себе си.

- Къде са резервите ти?

- Очеизбождащо е, че имам проблем със старта и стартовата реакция. С обръщането също. Това са все елементи, върху които се работи много в САЩ и е също важна причина да взема решението да продължа в Америка.

Мисля, че имам резерви и в бруста, върху който сега съм се фокусирала. Аз поначало си бях брусистка, но се работех и другите стилове, защото Ботко винаги ми е казвал, че за да станеш добър плувец трябва да си комплексен плувец. В един момент обаче настъпи застой в постиженията ми и се фокусирах върху спринтовия кроул.

Ето, че дойде времето да пробвам отново с бруста. Надявам се стъпка по стъпка да се доближа до олимпийския норматив. Може да не е за тези олимпийски игри, но вярвам, че ще стане.  

- Как представянето на останалите плувци на олимпийска подготовка помага на всеки един от представителния отбор в израстването му?

- Психологическият заряд от успехите на другите от отбора е огромен. Когато Калоян Левтеров покри олимпийски норматив в Бургас само на 17 години, имаше много емоция и сълзи, дори сред момчетата.

 

 

Зарадвахме му се, видяхме, че е възможно и невъзможното - да бъде стопена разлика от 2 секунди пред очите ни. Че е постижимо.

По време на дългите ни лагери под ръководството на г-н Кристиян Минковски и екипа му, всеки един от нас работи всеотдайно при пълна концентрация, себераздаване и отговорност, знаейки за какво идва в басейна и залата за физическа подготовка.

Помагаме си взаимно, дърпайки се, подкрепяйки се във водата и извън нея. Отборната и екипна работа носи на всеки един от нас огромен емоционален и психически заряд.

- Световният плувен календар е доста разреден, но въпреки това падат  рекорди, а Международната лига (ISL) продължава да доближава спорта ти до комерсиализацията, която бе мираж доскоро..

- Може да прозвучи странно, но това е надпреварата, в която мечтая да участвам повече от всичко. Дори повече от олимпийските игри. Това е емоция, неповторимост, идеалният формат, в който представители на различни държави се обединяват в един тим.

А целият замисъл и сценарий прави тези звезди участници във велико шоу, в който не е важна личната изява, а представянето на отбора. Освобождава състезателите от напрежението да мислят за голямото състезание през годината.

 

 

Лигата дава възможност на плувеца да се изяви като състезател. А аз съм състезател, постоянно търся битките. Това е причината през годините да скачам на толкова много дисциплини. Да търся всяка възможност за де боря.

 

Надявам се, тренирайки в САЩ да се доближа максимално до резултатите, които да ме вкарат в някой от отборите на Международната лига.

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Диана Петкова, Ботко Трендафилов, Спринт, олимпийски игри, рекорди
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини