БГ EN

Как столичани започнаха да пият вода от Рила

27-01-2020 10:29 | vestnikstroitel.bg

 

Втората световна война точно е свършила. След националните катастрофи през 1918 г. София се задъхва от потоците бежанци. Жителите набъбват до 100 000.

Недостигът на вода е драстичен.

Само на 27 години, младият хидроинженер Иван Иванов, който вече е завършил Техническия университет в Мюнхен, Германия, е сред ентусиастите, които предлагат столичани да пият вода от Рила, която е само на 60 км от града. След година той е ръководител на група за проучвания, която изследва всички възможности за водоснабдяването на София.

Изпълнява и длъжността директор на Строителна дирекция за строежа на водопровода Рила – София. Заради замаха, с който работи по грандиозния и уникален строеж на Рилския водопровод, тогавашният столичен кмет ген. Вазов му дава прозвището Рилски.

Когато представя проекта, инж. Иванов заявява, че водопроводът трябва да служи с векове на поколенията.

За построяването му се приема специален закон. Привлечени са и изтъкнати чуждестранни специалисти като инж. Франк Шьон Брюнер, един от авторите на прочутия Виенски водопровод.

Търгът за строителство е спечелен от немска фирма, която наема предимно български работници.

Трудното и опасно изграждане на съоръжението в планината взема жертви – загиват 9 работници.

Първият етап София – Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г.

Вторият – Бистрица – Рила, е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Това била и най-трудната фаза на проекта. Тогава се развихрят и спорове дали тази вода не се отразява зле на софиянци, защото била „гушава”, предизвиквала заболяване на щитовидната жлеза.

Настанал смут, извършили се медицински изследвания и населението се успокоило. Така на 23 април 1933 г., когато е Томина неделя, множеството е събрано на стадион „Юнак”.

Чакат се кристалните благодатни води. Обстановката е тържествена, звучи националният химн и мощно „Ура!” оглася София, когато от фонтана чрез специално съоръжение, изградено за случая от инж. Иванов, бликват струите на рилската вода.

Като току-що избил гейзер се издига водата на Рила на височина 25 метра. Даже и поетесата Елисавета Багряна възпява момента в стихотворението си „Обузданите води”.

 

След осемгодишно строителство съоръжението е напълно готово, а на всеки софиянец са се полагали по 200 литра вода в денонощие. Вододайната зона на Рилския водопровод е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби.

Построени са и електроцентрали. Строежът е толкова добър, че доскоро Рилският водопровод не беше рехабилитиран.

Най-високата му точка е на 920 метра над равнището на София, което е позволявало на столичани да пият най-евтината вода на света.

Оценката е не само на местни патриоти, но и на немските хидроинженери, посетили обекта.

Авторитетът и популярността на Иван Иванов в града са толкова големи, че през 1934 г. той е избран за кмет.

Управлява десет години, три месеца и петнадесет дни и това го прави най-дълго задържалия се на поста градоначалник. Името на Иван Иванов е свързано и с редица знаменателни събития в живота на столицата. Като немски възпитаник първата задача, която си поставя, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията.

Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика”. В спомените на очевидци се описва навикът му всеки ден да обикаля улиците и кварталите на София.

С изготвената през 1934 г. нова „Наредба-закон за застрояване на столицата“ се слага ред и се подобрява градоустройствената дейност. Документът предвижда създаването на нов план, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции.

Построени са сградите на Върховния административен съд, Телефонната палата, хотел и концертна зала „България”. Към София кметът присъединява селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. До Горна баня тръгва първият тролей, наречен „трамвай без релси”. Новия градоустройствен план изготвя немският арх. Мусман, проектирал Лайпциг, Бремен, Дюселдорф. По същото време започва масово озеленяване и се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период са открити и къпалнята „Мария-Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът.



Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите.

Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. потегля и първият тролей към Горна баня. „София! Настояща Европа! Трамваи, автобуси, телефонни автомати, улична настилка, която мога да нарека най-чистата в света”, описва града германски журналист.

Мислейки за бъдещето на столицата, Иван Иванов подготвя и строителството на язовир „Бели Искър”, който естествено продължава идеята за Рилския водопровод – столичани да пият най-хубавата и евтина вода.

Язовир „Бели Искър“ е построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в Рила на около 1900 м надморска височина. Намира се на 60 км от София и осигурява около 20% от питейната вода на столицата, като служи за допълващ обем на основния сега водоизточник – язовир „Искър“. Той е един от най-високопланинските язовири в Европа.

Освен това е и едно от най-старите хидротехнически съоръжения в България – строителството му започва през 1939 и окончателно завършва през 1945 г.

 

Язовирната стена е първото толкова масивно съоръжение за времето си. Излети са 216 000 куб. м бетон и са направени 10 000 куб. м зидария. За предпазване от разрушения поради честото замръзване и размразяване на водите язовирната стена е подсилена с 60 см гранитна облицовка.

След 9 септември 1944 г. инж. Иванов е изправен пред Народния съд. Обвинението иска разстрел, „защото е ясно, че кметът Иванов е германски агент”. Днес се знае, че истината е друга.

Според секретен доклад Иванов е бил „националист, без ярко определение към никоя партия. Открай време е отявлен германофил, но никога не е бил привърженик на националсоциализма. С това се обяснява и донякъде отрицателното становище на официалните германски служби към него.”

Инж. Иванов получава доживотна присъда, а през 1946 г. е освободен предсрочно. Всъщност има сериозна причина Иванов да получи предсрочно свободата. Хидроинженерът е нужен и на новата власт. За построяването на язовир „Сталин” (бел. ред. – днес „Искър”) българските власти молят правителството на бившия Съветски съюз да изпрати инженер. От Москва отвръщат: „Имате световен специалист, макар и завършил в Германия.” Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира.

 

Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. На 6 септември 1954 г. язовирът е пуснат в експлоатация, а инженерът е пенсиониран през 1956 г.

 

Заболява от мускулна атрофия и умира през 1965 г. Язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра рилска вода на денонощие.

 

Покрай построяването на Рилския водопровод, част от който минава през Витоша, инж. Иванов става ценител на разходките из тази планина. По негова инициатива през 1934 г. тя е обявена за национален природен парк като първия подобен на Балканите.

 

Благодарните софиянци са кръстили в негова чест хоризонталната пътека между Железница и Княжево „Алея Иван Иванов”. Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му – полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Като студент в Мюнхен среща и се влюбва в бъдещата си съпруга – германката Матилда, от която има три дъщери.

Людмил Митакев, vestnikstroitel.bg

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Рилския водопровод, история, вода
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини