БГ EN

Красимир Захов: Време е за треньорска асоциация

17-10-2017 12:09 | Красимир Захов

 

Крайно време е да бъде създадена Национална треньорска асоциация на плувците, категоричен е президентът и старши треньор на столичния клуб Спринт Красимир Захов. Сливналията е национален рекордьор и многократен шампион в бруста, участник на олимпийските игри в Сидни през 2000 година, както и троен първенец на планетата при ветераните. Захов смята, че трябва спешно да бъдат създадени правила, задължения, отговорности, етичен кодекс и с дружните усилия да вдигне нивото на родното плуване.

Ето и вижданията му:

 

Бях на 10 години, когато гледах финала на 100м  бруст от олимпийските игри в Сеул през 1988-а Две българки - Таня Богомилова и Антоанета Френкева смаяха света.

 

Малка България спечели олимпийска титла и сребърен медал. Хората около мен бяха изпаднали в състояние на екстаз. Неописуемо щастливи, викаха, тичаха, прегръщаха се, плачеха, плачеха от щастие.  


 

Може би за първи път в живота си виждах сълзи от щастие. Този исторически момент се запечата много силно в съзнанието ми и определено промени живота ми.  

 

След години разбрах, че няма нищо случайно в този умопомрачителен успех. За него (Антоанета Френкева спечели и бронз на 200м  бруст, а смесената ни женска записа впечатляващото шесто място) се е работило дълги години, целенасочено, методически и организационно правилно.   

 

Сега всички сме вперили очи в Антъни Иванов и вярвам повечето от нас искат този плувен талант да спечели медали от големи форуми. Говорейки за Антъни, пожелавам му да издържи на напрежението и да стигне до там докъдето стигат мечтите му. Желая му го от сърце.    

 

                Горчивата истина

 

Но истината е, че българското плуване изостава от световните стандарти. Някой от Вас ще ми изтъкнат, как имаме изключително голям брой поправки на републиканските рекорди за миналата година. Да, това е чудесно, но огромен процент от тях са в малките възрасти. 

 

Този ′′филм′′ за талантливото поколение, което ще влиза на финали и печели медали на големи първенства го гледам от 1992 година. А даже съм и участвал във въпросната „продукция“. 

 

За тези, които не са съгласни с мен, ще кажа, че критерият за развитието на плуването във всяка страна са националните рекорди за мъже и жени.

 

А дали се доближаваме или отдалечаваме от световните стандарти се гледат световните рекорди.

Моля вижте разликите между националните рекорди със световните такива. Какви са били като започнем от знаменитата 1988 година и стигнем до ден днешен. С малки изключения, разликите стават все по-големи и по-големи.

 

Истината е, че не можем да
реализираме потенциала
на талантите ни.

 

Няма да влизам в омагьосания кръг и да коментирам, кое е слабото звено или звена по оста: състезател-родител-треньор-клуб-федерация-министерство-държава.

 

Но ще споделя в какво вярвам. Ние треньорите можем  да го направим. От къде може да тръгнем. 

 

Колко треньори има в България? Сигурно не са повече от 150 - 200.

 

Стоя и се чудя, как е възможно толкова много да не се понасяме?   

 

Как е възможно повечето от нас да не искаме да комуникираме един с друг?  

 

Как е възможно толкова много да отровим средата, в която работим?

 

Как е възможно толкова много да се делим? Какво точно делим?

 

Навремето Лиляна Кръстева - треньорът, който ме направи успешен състезател казваше:   

 

′′По добре стани четвърти, но със силен резултат отколкото републикански шампион със слаб резултат! ′′   

 

Не е ли време малко да си попреглътнем егото и не само да започнем да си говорим, но и да започнем да се изслушваме? Нали всички сме българи и искаме талантливи деца на България да успеят.    

 

Ако ще си чешем егото с титли и/или медали спечелени на национално ниво с посредствени резултати, то тогава нищо хубаво не ни очаква. 

 

Кога ще осъзнаем, че негативното говорене един за друг и негативните действия не се изпаряват в небето. Те са с опустошителна сила и определено имат и противоположен по посока ефект.   

 

Напълно нормално е да имаме различни позиции по дадени казуси, но дали можем да започнем да ги защитаваме с нормален тон и аргументи, а не с викане, квалификации и нападки на личностна основа. 

 

Но мисля да спра до тук.  

 

 

Вярвам, че трябва да действаме като общност, а не всеки за себе си. 

 

Само като общност ще можем да открием и развием талантливите деца. 

 

Считам, че е настанало време всички треньори, които милеят за любимия ни спорт да започнем активни консултации и да се опитаме да изберем най-правилната форма да сформираме национална треньорска асоциация. 

 

Считам, че е време да си създадем правила, задължения, отговорности, етичен кодекс и всичко друго необходимо, за да може един ден да станем силна и представителна организация. 

 

Крайно време е да се обединим и да се опитаме да заговорим на един език.  

 

Крайно време е най-успешните треньори да ни покажат правилния път.   

 

Крайно време е да разберем, че ако ние не се уважаваме по между си, няма начин състезатели и родители да го правят, камо ли хора извън плуването, а последствията са катастрофални.  

 

Призовавам всички треньори, които чувстваме необходимост от такава организация да влезем в контакт един с друг и да видим имаме ли сили да се справим.  

 

И в заключение, за да не бъда разбран погрешно вярвам, че подобна асоциация трябва да е независима, автономна, силна и представителна.

Но в същото време да си сътрудничи, доколкото е възможно, и с други организации в сферата на спорта и в частност плуването. 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Красимир Захов, треньорска асоциация, плуване
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини