БГ EN

Факторите на бързия басейн

29-12-2017 11:44 | Снимки: Георги Палазов и Тони Тончев | Деян Гечев

 

Басейнът си е басейн! Как така има бърз и бавен? Това е нормалната реакция на неизкушените от плуването за спецификите на състезателния басейн. Разкриваме факторите, които могат значително да повлияят върху неговата скорост и съответно върху постиженията.

 

Дълбочината 

 

Тя оказва страшно влияние върху скоростта на басейна. При проектирането се обръща внимание на два фактора.

 

Първият е направата на бърз басейн от научна гледна точка, а вторият от психологична гледна точка.

 

 

Какво по-точно се има предивд?

 

Нека започнем проектирането от научна гледна точка. Колкото по-дълбок е басейнът, толкова по-бърз ще бъде той. Причината е в отражението на вълните, които се създават от дъното. Ако плуваме в плитък басейн, колкото и странно да звучи, тези вълни се връщат към повърхността. По този начин той става неспокоен и скоростта на плувеца намалява.

 

Тогава защо да не правим басейни дълбоки по 10 метра?

 

Защото тогава трябва да бъде отчетен вторият подход за проектиране, а именно от психологична гледна точка. Колкото по-дълбок е басейнът, толкова повече ни се струва, че не се движим и плуваме бавно. Вероятно това е познато на всички ни. В крайна сметка трябва да се достигне до отличен баланс между тях. Нека отбележим, че олимпийският стандарт е дълбочината на басейна да е 3 метра. Счита се за напълно достатъчна и удовлетворяваща и за двата метода.

 

 

Турбуленцията на повърхността

 

Става въпрос за избора на коридорите. Съвременните коридори намаляват и до минимум смущенията, получаващи се от всеки плувец, стремейки се да ги тушират максимално.
Колкото по-неефективни са коридорите, толкова повече вълните ще пречат.

 

Ширината на коридора

 

Тя трябва да бъде балансирана така, че състезателят да няма нито много голямо пространство, нито много малко. Представете си, че плувате в доста широк и просторен коридор. Много често се случва състезателите да се окажат точно до коридора. После отново в средата и като цяло да се движат по цялата му ширина. Може да звучи нереално, но има вероятност се случи така, че дисциплината да е 100 метра, а всъщност да сме изплували 102 метра. Това само говори по себе си какво ще се случи с постижението.

Олимпийският стандарт е ширината на коридора да бъде 2,5 метра, т. е цялата ширина на басейна е 25 метра.

 

Преливниците

 

Те също играят ключова роля в демпфирането на вълните,  създадени при плуване. Представете си, че басейнът е с много плитки преливници. Вълнението, което се получава, особено в крайните коридори, ще бъде страшно голямо. Това значително забавя.

 

Дълбочината на преливниците трябва да бъде добре съобразена, защото ако се пълнят невероятно бързо, то нямат никаква полза. Обикновено тя е над 50 сантиметра. Дори понякога се слагат по два преливника един след друг, за да има по-голям ефект. Сега е моментът да отбележим, че олимпийският басейн е с 10 коридора, но се ползват само 8. Крайните два служат, за да успокояват и затихват вълните, които плувецът прави.

 

 

Циркулацията на водата

Тук иде реч за тръбите, пълнещи басейна. Също и за тяхното разположение. То задължително трябва да бъде предивидено. Представете си, че наближават финалните метри на 200-метрова дистанция, а струята бълва точно срещу състезателя. Напълно и пределно ясно е, че постижението ще е доста по-бавно. Все пак, когато състезателят се отблъсква от стената тръбата го улеснява. При всички положения усещането за плуване срещу струята е доста по-неприятно.


При съвременните басейни тези канали се поставят на дъното - на равни разстояния един от друг. По време на състезание дори се спират, за да не влияят върху плуването.

 

Температурата

 

Тя трябва да е подбрана така, че да не е нито много студена, нито много топла. Не искаме да плуваме нито в ледени води, нито в джакузи. При студена вода, състезателят може да не успее да загрее достатъчно добре. Ако е много топла водата, то плувецът може буквално да прегрее. Според правилника на ФИНА най-подходящата температура за състезателен басейн е между 25-27 градуса по Целзий. В съоръжението за разгрявка тя може да достигне до 28 градуса.

 

Стартовите блокчета


Те се промениха изключително много през последните години. Отново трябва да бъде намерен и постигнат балансът между височина над водата, височина на самото блокче. Материала, който се поставя отгоре, за не се хлъзгат. Прагчето, което се монтира отзад, за да има по-голяма опора и др. Всеки състезател знае е какво означава мощен и експлозивен старт и съответно противоположния.

 

Качеството на стените

 

По-точно таблата за мерене трябва да са такива, че да не се получава хлъзгане.  Гърбистите са най-податливи към този момент. Може да си майстор на старта, но да не успееш да го изпълниш поради лошото качество. Може да се получи хлъзгане и по време на някое обръщане или салто. Знаем колко важни са те и колко можем да спечелим, ако са бързи.

 

Качеството на въздуха

 

Странна работа. Какво пък може да му има на въздуха.

 

Ако басейнът има лоша вентилация, задушно е, горещо е и т. н, то тези фактори могат да доведат до кашлица, отпадналост и съответно да рефлектират върху представянето. Следователно басейнът ще е виновникът.

 

Качеството на водата

 

Според някои, колкото повече хлор има във водата, толкова тя става по-плътна и съответно забавя плувеца. Според други, колкото повече хлор има, толкова по-плаваеми стават състезателите. Стоят по-високо на повърхността. Стават по-леки и съответно плуват по-бързо. Трябва да се отбележи, че голямото количество хлор е вредно за дихателната система и задължително трябва да се спазват нормите за хлориране.

 

Блестенето на слънцето

 

Представете си, че сте на открит басейн, слънцето блести с целия си блясък, а вие плувате гръб. За някои това може значително да повлияе върху резултата им. Обикновено в такива случаи се използват доста затъмнени очила. Същото важи и за закрития басейн със страшно големи прозорци, от които слънцето се промъква и забива право в очите.

 

Други фактори

 

Осветлението също оказва влияние. „Никога не съм си и помислял, че лампите и прожекторите могат да ме направят по-бърз!“, оплакват се някои плувци. За протокола ще отбележим, че има изискване за количеството светлина. То трябва да е минимум 1500 лукса (лукс или на английски lux единица за осветеност – б. а.). Само за сведение ще отбележа, че в един обикновен облачен ден, осветеността се равнява на горе-долу 1000 лукса.

 

Други плувци твърдят, че надморското равнище също е фактор. Трети споменават публиката и като цяло обстановката на басейна.

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: басейн, технологии, съоръжения
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини