БГ EN

Георги Михалев съжалява единствено за пропусната трета олимпиада

28-03-2017 11:03 | Василен Димитров

 

На държавния отборен шампионат по плуване за мъже и жени дисциплините в гърба бяха сред най-слабите. 38-годишният Иван Ангелов – многократен републикански първенец, би с лекота състезатели, които можеха да му бъдат синове. Финалите на 50 и 100 м гръб спечели завърналият се рекордьор Мартин Желев (28 г). Времената, с които триумфира на 50 и 100 м гръб, бяха отпреди ерата на еталона в този стил – Георги Михалев (преди повече от 30 лета).

 

Именно Желев подобри след дълга суша стандартите на четирикратния олимпийски полуфиналист.

 

В изповедта на Георги Михалев пред BGswim младите състезатели ще намерят вдъхновение и ще попълнят празнините в познанията за българската плувна история. За всички останали ще бъде любопитно да научат къде живее и какво прави шампионът, когото наричат Елегантния, заради перфектния му стил.

 


 

Страната на среднощното слънце, северните сияния, глетчерите, фиордите, дървените църкви и пистите за ски бягане. Родината на викингите, на полярните изследователите. Всичко това е Норвегия - пристан на огромната фамилия за един от великаните на българското плуване. На Северно море Георги Михалев е близо до своята стихия и естествена среда – водата. Успяхме да го локализираме и интервюираме след няколкогодишни опити и не без съдействието на бивши негови съотборници и треньори. И не защото многократният шампион и рекордьор е труден за разговаряне. Просто постоянно пътува и е зает. Истински моряк на колела. 


Елегантният му и неподражаем стил в гръбния стил го отличаваше безпогрешно от останалите, дори в претъпкания басейн по време на разгрявка за състезание. Всеки елемент от плуването му на гръб беше като урок за конкурентите. Демонстрация. Младите състезатели по трибуните попиваха всяко движение. Мечтаеха да имат неговата ненадмината и до днес техника.

 

Бленуваха да бъдат като него. 

По стандартите на спорта си Георги Михалев не бе ръстов – на границата на 180 см, за сметка на това бе изключително гъвкав. При това с нетипично изразена за плувеца, но качествена мраморна мускулатура, изваяна като от длетото на Микеланджело. Мощният му гръден кош стърчеше високо над водата, повдигнат от взривните му и гъвкави удари на краката. Ръцете му загребваха ритмично, главата му заспиваше неподвижно с високо издадено чело над ватерлинията, контролирайки изцяло състезанието. Истинска звезда.

А стартът!? С високата и грациозна дъга, с невъзможната чупка в кръста и последващо светкавична мощна подводна част, Михалев дръпваше поне с метър аванс още преди още да е започнала битката. Старт толкова емблематичен и впечатляващ, че беше избран за официалния плакат на континенталното първенство в София през 1985 г. Самата снимка е направена по време на една от последните тренировки. Тогава националният отбор изпипва последните детайли от подготовката на басейн „Червено знаме”, а фотографите имат достъп до възпитаниците на Панчо Гюрков. Един от кадрите бил запомнящ се и той станал плакат на „Евро’85”.

 

 

Семейна идилия – със съпругата си Емилия, дъщерите Даниела, Марина, Габриела и сина Боян.

На него „първото златно момче на българското плуване”, както го обяви от откриващата страница с огромна снимка седмичникът „Старт”, стана шести в Европа (200 м гръб). Извести началото на ерата „Михалев”, продължила повече от 10 г. В седем от тях възпитаникът на бургаското спортно училище „Юрий Гагарин” се състезава за „Славия” (национал е от 1981 до 1994). Участва на две олимпиади. В Сеул’88 е на едно място от влизането в големия финал на 200 м гръб. Остава 13-и.

 

На стотака е 15-и. Заема същата позиция на същата дисциплина и в Барселона през 1992 г., закръглявайки олимпийския си актив на четири полуфинала. Историческо е първото му място в „Б” финал на 50 м гръб (общо 9-о) на световно първенство в австралийския град Пърт през 1991 г. На шампионата в басейна „Супердоум”, обслужван от 1000 доброволци, плува само още един наш представител – Таня Богомилова. На планетарното първенство в Мадрид през 1986 г. е Михалев е два пъти полуфиналист – 11-и на 100 м гръб и 15-и на 200 м гръб.

 

Той е българският плувец с най-много участия на европейски първенства. При мъжете има общо осем – пет при мъжете (София’85, Страсбург’87, Бон’89, Атина’91 и Шефийлд’93), а при юношите и младежите три (Инсбрук’82, Мюлуз’83 и Люксембург’84).


Повечето от рекордите му останаха неподобрени близо 20 г., чак до ерата на високо технологичните бански костюми.

За спорта го открива Райко Берберов, работил е с Иван Сивак, Красимир Петков-Просото, Димитър Бобев и Веселин Суров, но до първите му големи успехи – европейските титли на 100 м и 200 м гръб от шампионата за юноши в Люксембург през 1984 г. (с рекорди) го извежда Мария Чалъкова.

 


- Г-н Михалев, съжалявате ли за нещо, което не успяхте да постигнете в плуването? Нещо, което не е било просто мечта, а реална възможност за вашите качества и потенциал?
 

- По отношение на олимпийските игри съм имал възможност за по-предно класиране, но в спорта понякога е и въпрос на шанс. Да улучиш времето, момента. Не съжалявам в никакъв случай за нещо пропуснато. Към настоящия момент това са били възможностите и силите ми. 


Това, за което съжалявам е, че не участвах на трета олимпиада – в Атланта през 1996 г. Чувствах се в доста добра форма. Просто ме принудиха да се откажа от националния отбор. Споменавал съм го в тесен кръг, сега ще го кажа и пред читателите на „Плуване & Водна топка”. След като минаха игрите в Барселона през 1992 г., продължихме за кратко подготовката с националния отбор. Тогава тя все още беше централизирана. В началото на 1993 г. в БФПС направиха събрания, за да определят проектоолимпийския състав за Атланта и по неизвестни за мен причини в този състав аз не попаднах. Буквално бях изгонен. 

- Обяснението какво беше?

- Обявиха ме, че съм стар за следващата олимпиада. Нямаше как да бъда проектоолимпиец. Съответно ме отрязаха от всички лагери, всякакви парични бонуси, доколкото ги имаше – някакви минимални, възстановяването. Можех да продължа на собствени усилия и разноски или да намеря спонсор. Бях в силите си за Атланта и много мои връстници, от другите държави имам предвид, участваха и продължиха и след това. А аз на 25 години бях „старец”, принуден да се оттегли от плуването.

 

 

- Обвинявате ли някого?

- Такава беше конюктурата. Отдавам го на факта, че си бях един плувец от провинцията. Нямаше лоби, което да застане зад мен.  

- Не е имало лоби, но бяхте лидерът на отбора, ветеранът и звездата. Визитката Ви, постиженията, участията на големи първенства бяха вашето лоби. 

- Парадоксалното е, че  аз си бях безспорният №1 в българското плуване. Плувах в рамките на финалите на европейски, световни първенства и олимпиади.

 

Снимки:  личен архив, BGswim.com, Емил Манджаров

 

Очаквайте втората част на интервюто с Георги Михалев!

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Георги Михалев, Славия, Черноморец, Сеул
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини