БГ EN

В търсене на големия талант

04-02-2017 11:01 | Любо Бонев

 

Малко след като започнах да пиша блога ми в BGswim.com бивш ватерполист ме попита: „Кой, според теб, е най-талантливият български ватерполист, с когото си играл?“. Замислих сe 2 секунди и му отговорих. Нямах никакво съмнение кой е.

 

Какво всъщност е талантът?

 

Това е съвкупност от вродени, генетично определени способности за извършването на определена дейност, била тя музика, рисуване или спорт.  Генетиката играе значителна роля в много от тях. Един спринтьор трябва да има бързо съкращаващи се мускулни влакна, за да е в елита, а бегачите на дълги разстояния обратно – бавно съкращаващи се мускули.

 

Ако нямаш добра координация между ръцете, краката и очите, ще ти трудно да играеш колективни спортове. Но едно са чисто генетичните заложби, които се показват в момента, а друго е потенциалната възможност за развитието им. 

 

Но как да откриеш един талантлив ватерполист у нас?


Разбира се, първостепенна роля играе подборът.

 

При другите спортове като футбол, лека атлетика, баскетбол и др. можеш да видиш някое талантливо дете да играе или да тича в училище или даже на улицата (все по-рядко, за съжаление!). На лице е един много широк кръг на избор. Когато аз бях ученик, в часовете по физическо идваха треньори по най-различни спортове и избираха талантливите деца, убеждаваха да започнат тренировки. Така например мен ме извикаха да тренирам футбол и лека атлетика (бях много добър в дългия скок), а един мой съученик стигна до националния отбор по волейбол след такова посещение.

 

При водните спортове и специално при водната топка е по-сложно.

 

Първото условие е детето да може поне малко да плува, което ограничава значително кръга на избор. Ако в България имаше задължително обучение по плуване в началното училище, то тогава нещата биха изглеждали по-различно.

 

Щеше да има достатъчно деца и за плуване, и за водна топка, и за синхронно плуване. Както е в Каталуня, например, която по размер и население е горе-долу колкото България.

 

Тук децата ходят на плуване задължително веднъж седмично. Не случайно тази испанска автономна област е с най-голям принос към националните отбори в плувните спортове.

 

Как ще ги стигнем каталунците, че и задминем, кога?

 

Да речем, че имаме или поне се доближаваме до техните условия. Какво би трябвало да търси един треньор?

 

 

Свилен Пиралков е блестящият пример за реализиран талант. Той стана голмайстор на Европа и е най-титулуваният роден ватерполист.

 

В съвременната водна топка физическите данни са от огромно значение, т. е. имаме още едно ограничение – трябват ни момчета, които освен да плуват, също и да пораснат достатъчно. Тук някои треньори, не само у нас, допускат грешката или по-скоро се подвеждат по желанието си да постигнат бързи резултати вземайки в отборите си деца-акселеранти, които в момента са физически доста по-развити от връстниците си,  но нямат достатъчно от необходимите способности и умения (техника, подвижност, бързо взимане на решения в игрова ситуация), за да играят водна топка.

 

Те вкарват голове, решават мачове и шампионати, но в повечето случаи само благодарение на физическите си качества и то само в детско-юнешестката възраст. Ако достигнат до мъжките или даже младежките отбори, развитието им спира, тъй като останалите вече са ги настигнали физически, но са с по-добри умения.

 

 

Испанската преса му отделяше внимание наред с футбола.

 

Има безброй примери и ако се замислите, ще се сетите, че и във вашия отбор е имало такива. Моето мнение е, че един треньор на първо място трябва да търси именно тези способности, които открояват едно дете от останалите, които го правят различно. След това със съвременните научни методи е много лесно да се разбере дали то ще порасне и колко. Даже понякога е достатъчно само да видиш родителите му.

 

Не по-малко важно е и средата, в която ще попадне малкият ватерполист (условия за тренировки, треньор, конкуренция на клубно и национално ниво).

 

Веднага ви давам два примера.

 

Първият: Дани, по-малкият син на моя добър приятел и бивш национален играч, Иво Пачалиев, започна да играе водна топка в отбора на “CN Mataró”,  а след това в “Premiá de Mar”, градчето на 15  км. от Барселона, където живеят. По това време тренираше едновремено и футбол. И двата спорта му се отдаваха добре, но надделя бащиният.

 

 

Дани Пачалиев вече е в полезрението на специалистите на Иберийския полуостров.

 

Познавам го откакто се роди и мога да твърдя, че е едно момче родено за спорт. След два-три сезона в “Premiá de Mar” не остана незабелязан от треньорите на гранда “CN Barcelona”, които му предложиха да отиде там. Родителите му, Иво и Диана (внимание, тя е дъщеря на големия ни треньор Стефан Чакъров), се колебаеха само от логистична гледна точка.

 

Малко им е трудно с воденето и взимането от тренировки, но засега се справят.

 

За сравнение между двата клуба, треньорите и условията и дума не може да става. Така че Дани има всички предпоставки да стане голям играч като баща си – генетични заложби (баща му, дядо му и двамата му чичовци са бивши ватерполисти), физически качества, добър клуб и добри треньори, конкуренция в отбора и извън него (играе по два официални мача на седмица). Дали има необоходимите умения и способности?

 

Само като го видите как стои във водата, как поема и подава топката, как плува с глава над водата, ще ви стане ясно. Ще може ли да развие потенциала си?

Дани знае, че ако не го направи, ще си има работа с мен! Освен това има примера на братовчед си, Андреа (син на Сашо Пачалиев, брат-близнак на Иво), който е вече в юношеския национален отбор на Италия.

 

 

Лично аз вярвам в Дани. Има само един недостатък – че е привърженик на футболния отбор на Барселона! Но като има до себе си такива като мен и Яни Георгиев, няма съмнение, че ще влезе в правия път и ще замени синьо-червена фланелка с бяла.

 

Вторият пример е свързан с играч, когото всички добре познаваме.


Започна в „ЦСКА“, мина през „Славия“, игра в Гърция. Но истински се изяви в Испания. За мен Свилен Пиралков е пример за талант, попаднал в подходящата среда и развил потенциала си на 100%. Без съмнение е най-успешният и титулуван български ватерполист.

 

Едва ли щеше да стане голмайстор на Европа, ако беше останал в „Славия“ или щеше да има медал от световно първенство с нашия национален отбор.

 

Така че лично моят съвет към по-младите треньори е следният: „Търсете талантите. Те рано или късно ще си намерят средата и ще се развият. Не се подвеждайте само по чисто физическите качества. Какъв е смисълът да спечелите 2-3 републикански първенства, ако от отборите ви не излезе някой нов Свилен Пиралков?“

 

Това е моето виждане, въпреки че Д-р Геро (Георги Димитров) казваше: „Друго си е големият човек да те захлЮпи отгоре“. Хубаво, ще те „захлюпи“, но само с това не става. Все пак най-гениалните ватерполисти не са били такива заради физическите си качества.

 

Но да се върнем към въпроса „Кой е най-талантливият ватерполист, с когото съм играл?“. Играл съм с много на брой и много талантливи играчи. Всеки от тях разви таланта си повече или по-малко, но всичките ги уважавам и обичам еднакво.

 

Познавайки ме добре (повечето от вас), как мислите, кой е най-талантливият за мен? А вие кого бихте посочили? 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Свилен Пиралков, Дани Пачалиев, Любо Бонев, водна топка, таланти, Испания, Каталуния
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини