БГ EN

Тренерът с мустака

Тома Томов-Томето (крайният вляво на горния ред) с отбора на ЦСКА през 1979 г. - шампион на Спартакиадата.
Тома Томов-Томето (крайният вляво на горния ред) с отбора на ЦСКА през 1979 г. - шампион на Спартакиадата.
25-11-2016 08:12 | Любо Бонев

 

Миналият път ви запознах с първия си треньор, който ме запали по водната топка, сега имам повод (и то приятен!) да ви представя друг мой треньор. При него направих този качествен скок от юношите при мъжете, който е като сито в повечето спортове.


Не всички успяват да го преминат. Сигурно моите приятели и бивши съотборници вече се сещат, че става дума за Тома Томов-Тóмето. Миналата седмица той навърши 70 години.


Няма да се спирам на статистиката, защото в днешни дни всеки може да провери това, което го интересува в интернет. Като играч и треньор е печелил много титли и е имал отлични класирания, както в България с ЦСКА и националния отбор, така и във Франция с отборите на „Монпелие”, „Сет” и „Шарантон”.

Но мен ме впечатлиха две: като играч - участитето му на олимпиадата в Мюнхен 1972 г. и като треньор - осмото място на световното първенство в Берлин през 1978 г.

 

 

Откога го познавам?


Като син на ватерполист съм отраснал по басейните от най-ранна детска възраст. Още тогава съм чувал за Томето. Баща ми играеше в славния отбор на „Септември“, а Томето в също така славния „ЦСКА- Червено знаме”.

Това бяха двата най-добри отбора и постоянни съперници за първото място. Въпреки съперничеството им играчите от двата клуба се отнасяха с респект един към друг.

 

 

С националния тим през 1984 г. на турнира „Варненско лято”. 


Често чувах баща ми и съотборниците му от „Септември“ да си говорят за него: „Томето това, Томето онова... Ще играе ли Томето? Трябва да хванем Томето ...“ и т. н.

Още тогава си давах сметка, че той е най-важният играч от противниковия отбор. Тези моменти остават в съзнанието на човек и още повече, когато животът му продължи в тази посока.


Като играч


Нямам много спомени от играта му. От малкото, което помня и от това, което съм чувал за него, съм изградил образа на един бърз, техничен и нестандартен ватерполист. Много находчив, с изключителен поглед върху играта и голям импровизатор.

Тези качаства се опитваше да изгради и у нас като треньор - да играем не с физическа сила, а с бързина, техника и тарикатлък.

Да намираме бързо най-вярното решение във всяка ситуация.

Разказвали са ми, че е имал негов шут-специалитет: с дрибъл към вратата и както плува, изненадващо шутира с ръка зад гърба си.

Нещо като витло, само че с лице към вратата, за което се изисква невероятна гъвкавост.

Вратарите не са могли да си „извадят ръцете от джобовете“, както се казва на ватерполен жаргон.

 

Жалко, че след него никой друг не е продължил да го изпълнява. Но за това всеки играч е уникален.


Как ми стана треньор?


1980 г.  - тъкмо бяхме станали шампиони за юноши с „Локомотив” (Сф). Идва баща ми един ден и ми казва: „Томето те иска в ЦСКА“.

А сега де? Какво да правя? От една страна, в мъжкият отбор на „Локото” имаше цяло поколение талантливи играчи: Васко Нанов, Григорий Щерев, Цецо Неделчев, Огнян Нинчов, Володя Сираков на вратата, Яни Куков, Иван Панайотов...

Какви играчи само! Отборът вървеше много добре и вече се изравняваше с лидерите дотогава – ЦСКА и „Академик”, като вече имаше и победи над тях.

Тъкмо бяха започнали да ме вземат при мъжете и имах участия в няколко турнира. А и беше моят клуб.

От друга страна ЦСКА – отбор с голяма традиция, със също толкова звезди в състава си, безброй пъти шампион на България и много успешни участия с европейските турнири.



С младежкия национален отбор през 1982 г. на турнир в Глифада (Гърция).

 

Освен това там вече играеха моите съотборници от младежкия национален отбор Явор Несторов, Андрей Сушков, Росен Цанев, Георги Ангелов.

Беше труден избор и голямо предизвикателство. Знаех, че и на двете места трябваше да се боря за мястото си в отбора, но надделя съвета на баща ми:

„Ако искаш да станеш добър играч, отиди при Томето в ЦСКА.”

И мисля, че не сгреших.


Какво научих от него?


Беше ми треньор в продължение на 5 години. От 1980 г. до 1985 г., след което замина за Франция. През това време, наред с всичките ватерполни умения, техника, индивидуална и отборна тактика и т. н., Томето се опитваше да ни научи да бъдем професионалисти.

 


На европейското в Рим83.

Казваше ни: „Събрали сме се за да свършим определена работа. Дайте да не си губим времето и да я свършим възможно най-добре“.


Едно от нещата, на които най-много държеше, беше почивката след и между тренировките. Даже не обръщаше много внимание на това дали някой пуши.


Много го дразнеше да види някой да „маа гащи“, както се изразяваше той, в следобедната жега по софийските улици. Нали Росене?


Или пък да не се прибере навреме вечер, когато бяхме на лагери. Така ли е Васко, Цецо?

Веднъж на един лагер на „Спорт палас“ минава по стаите към 24 ч. Трябваше да сме се прибрали в 22,30 ч. Обаче двама от нас ги няма. „И сега к´во? Къде са тия двамата?”, пита.

„Ами не знаем къде са”, правим се на ударени.

Знаехме много добре, че са в дискотеката „Шипка“, защото и ние бяхме там преди това. „Ами като не знаете къде са, ще седите да ги чакате отвън пред хотела, докато се върнат“.

Чакахме, чакахме, но ни стана студено (беше месец март) и двама от отбора, мисля че бяха Асен Денчев и Жоро Господинов, така както бяха по анцунзи, отидоха да ги извикат.

Нямаше мобилни телефони! Като се върнаха ни каза на всички: „Ако искате да се напивате, напивайте се рано и си легнете рано. По-лошо е ако си легнете късно. Даже и нищо да не сте правили“.


Имали сме много трудни моменти и тежки тренировки с Томето, за които сега си спомняме с усмивка. Но за мен и за тези мои бивши сътборници, с които съм говорил (а сигурно и за повечето, с които не съм) той остава най-добрият треньор, който сме имали.



На олимпиадата в Мюнхен72. Томето е средният на долния ред.  

 

Признателни сме му, че ни превърна в играчите, които бяхме по време на спортната ни кариера. И не на последно място, че създаде от нас професионални спортисти.

Днес, даже и на 70 години, Томето продължава да работи много активно с водна топка във Франция.

Мисля, че с огромния си опит би бил много полезен в организацията на закъсалата ни водна топка. Но дали някой е заинтересован от такива промени или по-скоро е да се запази статуквото в БФВТ?

А какво е то? Ами каквото е в цялата държава ... Президент,  кръг от приятели - шеф на съдиите, а който иска „реформи“ да „духа супата“ или да си подава оставката. 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Тома Томов, Томето, Любо Бонев, Васил Нанов
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини