БГ EN

2013 г. ДЛОП по плуване за ветерани – мозайка от впечатления

15-09-2013 20:08
 
Ще подходя по необичаен начин при отразяването на ДЛОП по плуване за ветерани във Велинград, което се проведе на 14-15 септември на 50-метровия басейн „Минерален плаж”. Репортажът ще бъде хаотичен и писан в първо лице единствено число. Оказва се, че точно това очакват и харесват читателите на сайта. Светът, България и средата в която живеем са хаотични, непредсказуеми, нелогични. Редът, подредеността, прецизното планиране отидоха на бунището на историята. Днес всичко е хаос, който обаче е свръхподреден ред.     
 
 
Масовостта
Забелязва се отстъпление в масовостта на ДЛОП по плуване за ветерани. Тази година във Велинград се събраха около 280 ветерани от 16 плувни клуба. Не са много за страна като България и с нейния ветерански потенциал. Най-големите отбори традиционно бяха тези на „Албатрос” (Вн), „Черноморец” (Бс), „Ирис” (Рс), Сливен. По-малко от очакванията беше броят на плувците от „София-ветерани”. Софиянци са единственият отбор, който може да стовари десант от над 150 плувци във всеки български град, не защото са софиянци, а защото в този луд,  мръсен и скъп град живее всеки пети българин. Разочароващ беше броят участници от Велинград – можеха да са поне 60, а бяха доста по-малобройни. „Младост” Пд са „безнадежден” случай – най-несериозни и най-неорганизирани. Те дори имат потенциал да „катурнат” и софиянци, но това ще стане, когато мушмулите родят грозде. Във Велинград видяхме и новия пловдивски клуб „Спринт”. Чухме и за планове за още нови пловдивски клубове... Десетилетният плувен монопол в Пловдив на „Младост” приключи. Конкурентите се радват и скачат до небесата. Макар че сега имаме пловдивски плувен олигопол.       
 
Човека-Амфибия
По време на първенството се обадих по телефона на Човека-Амфибия за да го поздравя за поредния му подвиг – преплуването в чувал с вързани ръце и крака на Охридското езеро. Зарадва се. Много, много голям е този Яне Петков от Сандански. 
 
Монетите
Как мислите, по какъв начин е ставал приемът в курс за инструктори по плуване през далечната 1949 г.? Тогава той се е провеждал в басейна на Централната минерална баня в София и е бил под ръководството на бъдещия проф. д-р Миролюб (Мирон) Кутинчев. Какви ли са били критериите според вас: 1) антропометрични данни на кандидатите?; 2) партийна препоръка от компартията?; 3) връзки?; 4) спортни успехи?; отличен успех от дипломата? Нищо от изброеното. Корифеят Кутинчев просто хвърлил няколко монети на дъното на басейна и казал: „Който ги извади го записваме в курса”. Замислете се, не казвайте веднага – глупост. Решението на Кутинчев изглежда най-вярното за онези условия и години. Това ни го каза легендарният плувец и треньор Константин (Коки) Чернорубашки. Изключителна плувна личност. Брат на световноизвестният Борис Рубашкин – „Мистър Казачок”. В момента Коки е на 80 години, а умът му реже като бръснач. През 70-те години на миналия век напуска Народна република България и е обявен за „родоотстъпник”.
 
Плувен казус
100 м кроул мъже. Подаден е дългият сигнал със свирка и главният съдия с жест с изпъната ръка предава плувците на стартера. Състезателите се качват на стартовите блокчета. Не е подадена обаче командата „По местата!”, а направо прозвучава стартов изстрел. Част от състезателите остават на стартовите блокчета, а друга част си завършват дистанцията. Интересен казус, нали? Лично аз го виждам за втори път в живота си на яве, въпреки че съм присъствал на около 500 плувни състезания. 
 
Какво е правилното решение? Аз, разбира се, знам кое е то. Всичко е описано в правилниците. Нарочно няма да го кажа обаче. Нека читателите да си поблъскат главите. Стига със „смляното” ястие.
 
Този казус предизвика голям ажиотаж. Бяха коментари, сръдни и хохот до небесата. Ама яки сръдни.
 
Двете интернатски "кучета" Мирослав Минчев (Шерифа) вляво и Димитър Котоманов (Котоманчето) си дадоха среща и във Велинград 
 
Времеизмервачи
Между времеизмервачите можеха да се видят едни от най-добрите български плувци в момента от „нормалното” плуване – Вангелина Драганова, Венцислав Айдарски и Петя Димова. Последната блестеше с неподправената си хубост и при награждаването. 
 
Втори ажиотаж
Днес сутринта деня започна с нещо като скандал. Недоволен ветеран с остър тон се оплака на Таня Богомилова, че сериите не били нареждани правилно. Според беловласият всяка възрастова група трябвало да си плува в една серия със състезатели само от собствената възрастова група. Богомилова не беше съгласна и извика ръководителите на отборите да видят какво да се прави. Доводите на недоволния ветеран бяха отхвърлени и сериите си тръгнаха в руслото от предния ден – т.е. възрастовите групи бяха събирани в общи серии.
 
Весело село
Другарската среща на поколенията (банкетът) бе досами басейна във „Весело село”. Веселба стана, не подлежи на съмнение. Музиката обаче беше странна. Чалгата бе в пъти повече от очакваната. Това е стил музика, който не се харесва особено на ветераните-плувци. Явно е, че музиката трябва да се подбира от наши хора. Доста от ветераните роптаеха и срещу високата според тях цена на куверта – 18 лева.
 
Ветераните играха и хора с родното знаме начело
 
Липса на цел
Говорих на практика с всеки от ръководителите на отбори. Всеки тим си има проблеми, някъде са по-тежки, другаде – не чак толкова. Не мога да ги споделя. Сложни са. Ръководителите обаче не съзнават най-големият проблем – липсата на стратегия. Нито един отбор няма стратегическа цел и визия за бъдещето на ветеранското плуване в собствената си къщичка. Българското ветеранско спортно плуване няма цел – то е като сираче, подхвърляно насам-натам. За едни то е забава, за други сладки приказки и здраво почерпване с приятелите от младостта, за трети търсене на слава, за четвърти – начин за сваляне на килограми, за пети – гонене на спортен резултат. Няма обаче никаква стратегия. Това е страшно. Нямаш ли стратегия – нямаш и бъдеще.  
 
Техниката
Прави впечатление, че техниката на плуване на ветераните се е подобрила. Особено на по-младите възрастови групи. Някои от по-старите ветерани едвам завършваха, особено на делфин. Видяхме доста класически одървяния. Първо, с всяко загребване все по-голямо потъване, после – трудно пренасяне на двете ръце, трето – прехвърляне само на едната ръка, четвърто – показване единствено на част от китките над водата, накрая – чудовищна агония и „разбиване” в стената. Защо се мъчат тези хора? Кому е нужно всичко това?   
 
Три групи  
Набива се в очи, че ветераните-плувци се делят на три големи групи. Елит – някъде един-двама на десет (отличници). Средняци – 5-6 на десет (четворкаджии). Слаби – около един-двама на десет (двойкаджии). Както във всички времена и епохи и при плувците-ветерани четворкаджиите движат света. Те са гръбнакът и на българското ветеранско спортно плуване. Основните усилия би трябвало да бъдат насочени към тях. Най-сложен е казусът с елита. Те са малко, но са цветът и най-нахъсани. Като правило обаче другите им се подиграват и те нямат средства за подготовка. Какво да се прави с тях? Има отговор, но той струва доста пари.                
 
Съчетано и щафети
Продължава нелепата българска плувна история на държавно първенство за ветерани да няма дисциплина, която е на съчетано. Напълно необяснимо. Има и още. Щафетите в България се конструират по безумен начин – всеки да е от различна възрастова група. Това е дори глупаво, нелегитимно и в пълен разрез с разпоредбите на ФИНА и ЛЕН. 
 
Черноморец (Бс)
Черноморец (Бс) блестеше с много силен отбор, който обаче не беше съвсем хомогенен. Стратегията на бургазлии беше проста. Смазващи щафети, съставени от почти професионални плувци от близкото минало, които си личеше, че бяха и потренирали. Бургаските мъжки прави и криви щафети с още малко зор дори биха могли да се борят за място в шестицата при „нормалното” плуване. Да изплуваш 4х50 м св. стил за 1:45 и 4х50 м смесена за 1:55 не е шега работа. Аз лично знам как може да бъде победен бургаския отбор, но си го запазвам само за себе си. Браво на „Черноморец” Бс!      
 
 
Класиране
 
Жени
1. София-ветерани
2. Албатрос Вн
3. Черноморец Бс
 
Мъже
1. Черноморец Бс
2. Албатрос Вн
3. Ирис Рс    
 
Комплексно
1. Черноморец Бс
2. Албатрос Вн
3. София-ветерани     
 
 
Конфуз
При щафетата 4х50 м микс смесена (2 мъже и 2 жени) се получи конфуз. Не знам дали поради това, че тази щафета се плува за първи път на ДЛОП, но отборът на „Ирис” Русе плуваше бруст. Ясно е, че трябваше да ги декласират.
 
Стимулиране и мотивиране
Беше интересно да се разбере как биват стимулирани и мотивирани отборите. Между двете понятия има разлика, но отворете учебниците да видите каква е тя. Различни начини. На някои им плащат пребиваването, на други само храната, на трети им дават безплатни бански и фланелки. Видях с очите си как на почетната стълбичка ръководител на отбор пъхна няколко банкноти на състезателка в ръката.
 
Стартов лист
Обнадеждаващо е, че има промени към добро. Имаше стартов лист. Най-добре е той да бъде изготвян предварително, но това засега е утопия.  
 
Най-възрастните
Хората много се впечатляват от възрастта. Не правят изключение и плувците-ветерани. А трябва ли? Да, несъмнено. Най-възрастен при мъжете бе Стойчо Келевски от „Албатрос” Вн, роден 1927 г. Човекът плувал през ден по два километра. При дамите най-достолепна бе д-р Зинаида Кононова от „София-ветерани”, родена през 1930 г. Тя е легенда на българското спортно плуване. Да са ни живи и здрави!
 
Памет за Атанас Чорбаджиев
С прискърбие научихме, че само преди две седмици е починал Атанас Чорбаджиев (88 г.) от Бургас. Почетохме се едноминутно мълчание паметта му. Беше голям плувец и добър човек.   
 
Рекорди
Няколко души ми се оплакаха, че имали рекорди, които не били отразени в съобщаваните по микрофона. Не знам защо го правят. Аз съм „Господин никой” в българското спортно плуване. Ако изобщо имам някакво влияние, то е невидимо за очи. Обръщайте се към БФПС и плувните клубове. Бях записвач на българските ветерански рекорди по плуване до преди няколко години. Сега този „пост” се заема от Антон Михайлов. По принцип обаче това не наша работа, а на БФПС. Явно тя обаче нехае за ветеранските рекорди. Ние не само че правим без пари на федерацията списъка на рекордите, ами те не си правят труда дори да ги инкорпорират в база данни и да ги осъвременяват.  
 
След тежките стартове лакардиите са още по-сладки в басейнчето 
 
Песимистично
Не съм оптимист за бъдещето на българското ветеранско спортно плуване, не искам да ви лъжа. Нашето ветеранско плуване се лута и започва да потъва. Няма посока. Няма ресурси. Не се правят турнири. Ентусиастите са малко и все повече оредяват отчаяни от безпаричието и безперспективността. БФПС не се интересува особено от ветеранското плуване. Нямаме контакти. Нивото е ниско. Нямаме басейни. На ветераните се гледа като на навляци, които само „смучат” пари. Това е положението.    
 
И още
Ако някой сметне, че може да напише нещо за шампионата е добре дошъл. Бъдете здрави!

 

N.B.
Поради небивал интерес съобщаваме, че ПБПС не разполага нито с официални, нито с неофициални резултати от първенството. БФПС не съумява в ерата на интернет, 3D технологиите и мобилните комуникации да осигури он-лайн представяне на резултатите. Просто невероятно е това неумение. Дано излязат утре.  

 

 


Коментари



Delfina

Спринт
Други новини