БГ EN

Пропуснати шансове

Снимки: Евгени Цеков и Кейт Смукова
Снимки: Евгени Цеков и Кейт Смукова
23-02-2019 12:01 | Яна Касова, Икономист

 

Всяка година клубове и федерации водят битки за финансиране от републиканския бюджет и винаги има обвинения за несправедливо разпределение на държавните пари за спорт. Но по една или други причина родните функционери пропускат да се включат в усвояването на огромен европейски ресурс за спорт.

 

А той наистина е огромен.

 

Всяко 47-о евро и всеки 37-и служител в Европейския съюз (ЕС) са пряко свързани със спорта. Общо спортният сектор възлиза на 2% от БВП (брутния вътрешен продукт) на ЕС, а общата заетост, генерирана от спортни дейности, се равнява на 7.3 млн. души, което е 3.5% от общата заетост в ЕС.

На база широката дефиниция на спорта, включително мултипликационния ефект с други отрасли, приносът на брутната добавена стойност на спорта към ЕС е 294 млрд. евро или близо 3% от общата брутна добавена стойност в ЕС.

На този фон Европа е амбицирана да увеличи двойно бюджета си за спорт. Европейският комисар по образование, култура, младеж и спорт Тибор Наврачич предложи за периода 2020-2027 г. по програма Еразъм+ да бъдат отделени 30 млрд. евро, което би рефлектирало в увеличение на бюджета за спортни дейности на 550 млн. евро, фокусирани в развитието на спорта за всички, и обезпечавайки нови възможности за мобилност и интернационални дейности.

 

Бюджетът на Еразъм+ Спорт, администрирана от Европейската комисия (ЕК) и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), за 2019 г. е 48.6 млн. евро. В пълната си продължителност за периода 2014–2020 г. програмата управлява бюджет в рамките на 265 млн. евро.


Как помага Европа


От 2014 г. програма Еразъм+ Спорт финансира дейности за младежта и спорта, като изключва професионалния спорт и се фокусира върху масовия. Кандидатстването става директно в Брюксел, оттам идва одобрението и на всеки от проектите.


Пари се дават за най-различни дейности – за домакинство на събитие, организационна среща, състезание, обучителен семинар, подготовка на треньори и т.н.


„Професионалният спорт трябва да бъде национален приоритет на държавите и ЕК се абстрахира от медалите и подпомага гражданите, децата, младежите и хората с увреждания в достъпа им до спорт”, обяснява Йоанна Дочевска, председател на Асоциация за развитие на българския спорт, имаща 40 приключили и 26 текущи европейски проекти.

 

Възможността, която дава ЕК за финансово подпомагане на спорта е насочена към неправителствени организациии да кандидатстват с един или повече проекти към конкретна дата веднъж годишно. За 2019 г. крайният срок е 4 април.


Проектите са на три нива, като най-малките от тях са на стойност до 60 000 евро, следващата възможност е до 400 000 евро. Третото ниво е насочено към некомерсиални спортни събития в две рамки – до 300 000 евро и до 500 000 евро.

 

Ежегодно ЕС очертава стратегическата си политика в спортния сектор за годината напред. Това са и приоритетите, които са водещи при оценка на проектите.

„Актуалните приоритети на ЕК в сферата са интегритет в спорта, икономически обхват на спорта и спорт и общество. Повишаване на физическата активност е постоянен приоритет, както обучение със и чрез спорта”, обясни Дочевска. Приоритет е и социално включване.

 

Процедурите за кандидатстване стават все по-облекчени с всяка изминала година. В малките партньорства, които са препоръчителни за старт на нови организации, вече има задължително изискване за поне един спортен клуб. Това дава възможност естествените бенефициенти да бъдат желани и да бъдат част от такъв тип проекти. Улеснява се все повече администрацията, кандидатстването, отчитането, за да бъде наистина в полза на сектора.


„Макар финансовият механизъм да е огромен, подкрепата от страна на управляващите органи също е голяма. Немалко са обученията, насочени към това организациите да се запознаят с процесите и да подготвят качествени проекти, които да изпълняват на добро ниво”, казва шефката на Асоциация за развитие на българския спорт.


Друг задължителен елемент при кандидатстване е трансграничното сътрудничество.  Партньорството с организации от други държави е задължително, като се изисква домакинство на събитие, било то организационна среща, състезание или обучителен семинар, у всеки от партньорите в проекта. 

 

„Както казваше Конрад Аденауер, Европа беше една мечта на малцина, мнозина работиха да се случи, а сега е една необходимост за всички нас. Това трябва да се случва и чрез спорта, защото той е един от универсалните инструменти. От друга страна, европейската ни индентичност и усещане за общност няма как да се получи, ако не комуникираме помежду си, не обменяме опит, ако не си говорим, ако не посещаваме и не виждаме какво правим едни други”, смята Дочевска.

 

Според нея точно затова в проектите винаги имаме международния елемент, но не е плашещ, защото в спорта функционерите винаги са в контакт с другите федерации, с които работят, така или иначе. На база всичко това не би трябвало да е трудно да се намерят партньори от сродни организации. Програмата излиза и от рамките на 28-те члени на ЕС, като Турция, Сърбия, Македония са партньорски държави, които могат равноправно да се включат в проектите.

 

Нулев интерес в България


Малко информация или нежелание от страна на клубове и федерации води до почти нулев интерес към възможностите, които ЕК дава за финансиране.


Определено е в интерес на спортните организации у нас е да се включат в процеса, защото парите ги има, но се разпределят между тези, които се включват в играта. Който не играе, няма как да печели.


„Програмата е значително нова. Ако познаваме структурните фондове, които работят вече доста години у нас, администрират се на български, нормално е тези европейски програми да стигат до нас по-бавно като информация, обяснява Дочевска. - Винаги съм мислила, че инициативата трябва да е на самите организации, сами да търсят възможности, защото такива има било през тази програма или през други. Въпросът е до каква степен ние сме проактивни. Вече живеем в конкурентна среда за разлика от преди 30-ина години, когато спортът просто получаваше това, което му беше необдходимо и беше едно от малките забавления за младите хора и за гражданите. Сега е различно, сега трябва да сме проактивни, дори да търсим бизнес подходи, които да приложим в организациите си, да търсим информация, да пишем проекти, да прави първата крачка към възможностите. Ако не се адаптираме, в частност нашият клуб, много други вече го правят.”

 

На практика


Всяка една неправителствена организация, в това число и спортен клуб, която има хубава идея, кореспондираща с приоритетите, които ЕК публикува, има пълната свобода да напише качествено проектно предложение. Важно е идеята, да бъде практическа, насочена към хората и проектното предложение да бъде разписано ясно и конкретно.

 

„Това са публични финанси, средствата на нас данъкоплатците, и те трябва да се върнат обратно при данъкоплатците. Колкото повече пък от тях се връщат в малките населени места, където такъв тип инвестиция е по-малко вероятна да се случи, толкова по-добре, както за донора, който е Европейската комисия, така и за нашата държава”, обяснява Дочевска. 

 

Пълноправното членство в ЕС ни дава право да кандидатстваме дори на български език, така че езикова бариера няма. Но на практика трябва да се комуникира с партньорите, които са минимум трима за най-малкият тип проекти, и липсата на поне базови знания по английски език определено би било предизивикателство. Всеки един спортен клуб може да има доброволци, или треньори, или състезатели, които биха могли да помогнат на клуба или с превод, или с подпомагане за вписване на проекта на английски език. Ако организациите имат възможност, могат да заплатят и на консултанти - български или международни, които да напишат проекта и след това да им помогнат в управлението.

 

Текстът е публикуван в списание "Икономист"

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: клубове, програми, Еразъм, финанси, полезно


Delfina

Спринт
Други новини