БГ EN

Волята на Фелпс – II част (видео)

Снимки: Gulliver Photos/Getty Image
Снимки: Gulliver Photos/Getty Image
22-08-2018 15:00 | Николай Кръстев

 

Плувният великан Майкъл Фелпс връща лентата на историята за най-великите битки на 100 м бътерфлай. BGswim.com ви прави съпричастни, предоставяйки в три части напоителните спомени на най-великия олимпиец. Ред е на втората част.

 

След Олимпиадата, Крок аз и Крайзелбърг обиколихме Америка. Бяхме заедно 24 часа в денонощието за няколко седмици. Крок се поотпусна и си прекарвахме страхотно. Документалният филм „Unfiltered”, заснет между олимпиадата в Атина през 2004 г. и световното първенство в Монреал през 2005 описва всичко, което преживяхме.

Когато турнето ни приключи, Крок започна да тренира усилено. А аз? Аз трябваше да се справям с тежки болки в гръбнака, бях арестуван за шофиране в нетрезво състояние, преместин се да живея в Ан Арбър и трябваше да се науча да се справям далеч от дома си. Гостувах в няколко токшоута и бях съдия на конкурс за красота.


На световното първенство в Монреал през 2005 г., Крок ме размаза на 100 м бътерфлай. Доминираше категорично. Той не само спечели с повече от секунда, но свали още от световния си рекорд – 50,4. Когато видях Боб след състезанието, му казах: „Искам да сложа чувал върху главата си”. А той ми отвърна: „И аз”.

Веднага след световното заминах на рекламно турне в Китай. През септември на Боб му писна: „Майкъл, какви ги вършиш? Какво правим въобще?”. „Искам да плувам във всички състезание и да спечеля”, отвърнах. „А знаеш ли как да го постигнеш?”, попита ме той. Казах му, че съм наясно какво трябва да направя. Настина знаех. Просто имах нужда да се чуя как го изричам. Световното първенство в Мелбърн през март, 2007 г. не беше толкова далеч.



Знаех какво трябваше да направя. През 2006 г. Крок и аз се срещнахме само веднъж, на републиканското. Аз спечелих с 51,51, а Крок остана втори – 51,73. Финалът на световното беше в събота вечер. Преди да стъпя на блокчето, вече бях спечелил 5 златни медала. Този щеше да е №6, 400 м съчетано № 7, а последният можеше да дойде от щафетата. Крокър се обърна първи, аз бях трети. И двамата вдигнахме темпото, като накрая аз пак докоснах първи стената – 50,77. Крок записа 50,82. Пет стотни. В Атина бяха четири.


„Знаех, че това се превръща в турнира на живота му до момента и очаквах да е много бърз – каза Крок след състезанието. – Просто се радвам, че все още държа световния рекорд”.


„Така се печели олимпийско злато, трябва да заковеш ръката си на стената в точния момент”, заявих аз. На следващата сутрин, 1 април, започнаха сериите в щафетата. Крокър, сребърен медалист на 100 м бътерфлай, беше на трети пост, а останалите бяха Раян Лохте, Скот Ъшър и Нийл Уолкър. Тези момчета щяха да поставят най-доброто време с повече от две секудни пред останалите. Но на светлинното табло до името на САЩ се появи „дисквалифирирани”. Крок беше скочил от блокчето твърде рано.


Правилникът позволява на плувеца на следващия пост да тръгне до 3 стотни по-рано. Според хронометрите Крок е скочил 4 стотни преди Нийл да докосне стената, т.е една стотна по-рано от позволеното. Когато съдиите отсъдиха, Крок започна да си бие шамари в недоумение. Няколко часа по-късно на среща на отбора в хотела ни, той се изправи и се извини. „Чувствам се ужасно”, каза Крок.


Знам, че той не го направи нарочно, беше грешка. Хората правят грешки. Нищо не можех да направя. Просто се случи. Можех да спечеля осем медала в Мелбърн, а не седем. Крок ми се извини. С това загърбихме всичко, което се беше случило.


Поне аз така си мислех.


Когато 2007 г. се преля в 2008 Крок не приличаше на себе си. На републиканското през лятото на 2007 г., той отново направи фалстарт на стоте метра бътерфлай. Аз спечелих състезанието. Светкавица на фотоапарат пробляснала в очите на Крок преди стартовия сигнал и той трепнал, подлъгал се. В предварителните серии в Омаха той отново скочи в басейна твърде рано…


По някаква необяснима за мен причина просто не беше на себе си. В квалификациите в Пекин той беше облякъл нещо, което стигаше от само от кръста до коленете му. Времето, което записа беше толкова слабо, че едва влезе в полуфиналите. Там си сложи нормален плувен костюм, покриващ целите му крака, и даде трето време заедно с австралиеца Лаутерщайн.


Можех да надуша кога Крок беше готов за битка и кога не. Аз го исках готов, тогава е бърз, ритъмът му е безпогрешен. Обичам да се състезавам с плувци, които са в най-добрата си форма, а до момента той определено беше демонстрирал, че е далеч от нея. Все пак се надявах да покаже от магията си на финала.





На таблото светна името на Милорад Чавич, Майк за всички, които го познавахме от години, роден в Южна Калифорния, учил там, а след това в Бъркли. Чавич тренираше в Южна Флорида с Майк Ботъм, за който всички знаехме, че е сред най-добрите в развиването на първокласни спринтьори. На Олимпиадата, Чавич плуваше за Сърбия, отчасти защото така класирането му беше по-лесно. Всяка страна има право на две визи. Ако искаше да се състезава за САЩ, трябваше да мине през мен, Крокър, Стовал, Таруотър и много други.


Не казвам, че не беше талантлив. Напротив. В Мелбърн завърши шести на 100 м бътерфлай. В Пекин записа шесто време в предварителни серии на 100 м свободен стил, но отписа полуфиналите, за да се фокусира върху бътерфлая.


Но преди 2008 г. Чавич не беше показвал, че има нужните качества за пробив на олимпиада. Преди четири години в Атина той отпадна на полуфиналите, защото вода влезе в плувния му костюм. След това имаше проблеми с гърба и дори си взе няколко месеца почивка през 2006 г. Неговият талант беше, че никога не остава незабелязан.


По традиция, на големи първенства, най-бързите състезатели са поставени в последните предварителни серии. В по-ранните се очаква да участват плувци с по-малки възможности. На световното първенство в Мелбърн през през 2007 г. имаше 16 предварителни серии. Чавич беше в първата заедно с ганаец и малайзиец. Състезателят от Гана се отказа. Трите най добри времена от всички серии бяха: Крокър – 51,44, Чавич – 51,70, Фелпс – 51,95.


На европейското първенство в Айндховен през 2008 г. Чавич беше дисквалифициран докато получаваше златния си медал на 50 м бътерфлай. Тогава той си облече тениска, с надпис на сръбски „Косово е Сърбия“. При прибирането му в Белград, стотици фенове го приветстваха, а министър-председателят го нарече „герой“. Заради дисквалифицирането той не беше плувал 100 м бътерфлай на европейското. Това не му попречи да запише най-доброто време на полуфиналите в Пекин. Въпреки резултата си Чавич заяви: „Трудно ще се противопоставя на Майкъл Фелпс, той е кралят. Искам ли да му се противопоставя? Разбира се!“.


„Ще е интересно от историческа гледна точка, един ден да говорят за Майкъл Фелпс, който е спечелил седем олимпийски златни медала, но е загубил битката за осмия – продължи Чавич. – Когато си спомнят за това, хората ще си мислят за мъжа, плувал по-бързо от него. Искам това да съм аз. Смятам, че спортът ще спечели, ако Майкъл загуби веднъж. Поне веднъж. Истина е. Знам, защото съм губил много пъти. Какво ще значи това за него ли? Надявам се да стесни малко обсега си и да се фокусира върху стоте метра бътерфлай. За мен няма съмнение, че той е най-добрият. Дали ще го покаже в Пекин? Не знам, той се състезава на доста фронтове. Надявам се да се възползвам от това“.


Журналистът от „Лос Анджелис Таймс“, Гари Хол, предсказа, че Чавич ще ме победи. „Той тренира по-здраво от всеки друг и е готов за големия успех“, пишеше в статията му.

Докато течаха сериите Милорад правеше жестове с ръцете си, сякаш се опитва да отстреля някого на трибуните. Журналист го попитал дали се цели в мен. „Това е нелепо, целех се точно на него, където седеше мениджърът ми.“, шеговито отвърнал Чавич.

По това време нямах представа какво е заявил пред журналистите. На закуска в сутринта на финала Боб ми каза, че Чавич е изригнал, че ще е добре за плуването ако аз загубя и иска той да е човекът, който ще ми отнеме златния медал. Не можех да повярвам. „Какво?!“, промълвих изумено.


Излязохме до басейна под бурни аплодисменти от трибуните. Погледнах към майка ми, от двете ѝ страни седяха сестрите ми – Хилъри и Уитни. Трите се държаха за ръце. Изглеждаха напрегнати.


Бях в пети коридор, Крокър плуваше в шести, а Чавич в четвърти. Докато загрявах, погледнах към сърбина. Той сякаш се беше вторачил в мен. Много хора, включително Боб, го забелязаха, но Чавич отрече: „Може би е видял отражението си и си е казал „Хей, изглеждам доста добре“ Аз видях себе си, когато погледнах към него“.


Боб вярваше, че Чавич се опитва да си играе с мен, да ме разсее и обърка. Не можех да съм сигурен. Когато видях, че ме наблюдава, се обърнах на другата страна. После погледнах през плувните си очила в неговата посока, но не директно в него.


Не обръщах внимание на това, което прави. И защо трябваше? Боб винаги е наблягал на този аспект от психиката на спортиста. Какво прави Тайгър Уудс? Какво прави Майкъл Джордан ? Никой не е на нивото на големите шампиони, така че те се състезават и побеждават единствено себе си. Например ако гледаш интервю на Уудс, след като е спечелил голям турнир, какво казва той? „Контролирах играта си днес“ или „Справих се добре с последните пет дупки“, но никога нещо като „О, ами днес бях много притеснен дали ще се справя по-добре от Виджей или Ърни или Фил“. „Бъди такъв, Майкъл, бъди шампион“, казваше ми Боб.


Очаквайте
третата част!

Прочетете първата част ТУК

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: майкъл фелпс, мат бионди, антъни нести, йън крокър


Delfina

Спринт
Други новини