БГ EN

След държавното отборно първенство

Антъни Иванов отново е във вихъра на българското спортно плуване. Снимки: Ивелин Солаков
Антъни Иванов отново е във вихъра на българското спортно плуване. Снимки: Ивелин Солаков
19-03-2018 16:14 | Иван Цанов

 

Приключилият държавен отборен шампионат за мъже и жени на 50-метров басейн е отличен повод да видим какво е моментното състояние на българското спортно плуване след дългата зимна подготовка, както и да откроим някои стратегически моменти.

 

Най-общо може да се каже следното.

 

Първо, българското спортно плуване има две-три измерения, то не е хомогенно, а се развива фрагментарно и на няколко скорости.

 

От една страна са най-силните състезатели. Това е група от около 10-15 човека, които правят рекорди и като цяло са около средното европейско ниво. Това е българският плувен елит. Към нето отношението е разнопосочно. Доста хора им завиждат, други им се пишат фалшиви приятели и ги ласкаят с гласа на Кума Лиса, трети ги неглижират, четвърти направо им слагат пръти в колелата. Това обаче е емоционалната част.

 

Проблемът е, че тези 10-15 човека трябва да бъдат коткани, обгрижвани и именно към тях да се насочи основния финансов ресурс, иначе те ще хвърлят капите и ще си потърсят щастието в друга сфера. Българските плувци не са готови за това обаче. При тях властва уравниловъчната нагласа още от времето на митичния Български народен морски сговор (първата българска плувна федерация основана през 1923 г.) и подозрителността към най-добрите. Българите не харесват успелите и ги теглят към казана на посредствеността – описано е от влиятелните български професори Иван Хаджийски, Минчо Драганов и Марко Семов и е вярно по принцип. Масата е склонна да дава по 20-30 лева на средняците на месец на калпак, вместо по 1500-2000 лева на отбрани таланти за същия период. Докато това не се промени българското плуване няма да тръгне напред като върхови постижения.

 

Другият, втори пласт са т.нар. средняци. Те са преобладаващият сегмент. Средняците властват не само обаче в нашето плуване, а и в световното. Средняците обаче също така са много важни – те са солта на плуването и изграждат неговия корпус. Те са душата и тялото на българското плуване. Върху тях се крепи то като спорт – създават най-широката пирамидална основа, оформят общественото плувно мнение, дават облика на целия ни плувен спорт, внасят такси и издържат клубовете, купуват си бански и плувна екипировка, родителите и братовчедите им масово са по трибуните, пишат по форумите и групите във Фейсбук и лайкват, четат плувни списания. В някои отношения средняците са по-важни и от елита. Без тях българското спортно плуване ще рухне и ще се сгромоляса в калта като Голема на Мери Шели. 

 

Има и изоставащи – трети пласт. Те също не са излишни. Имат си място в организационния дизайн.

 

Проблемът е управленски. Как да съвместиш в едно цяло три различни слоя и да управляваш развитието им? Дяволски трудна работа. Опасявам се, че никой не знае как да го направи. БФПС, както и клубовете засега на са показали умения и познания, че могат да го реализират, а и нямат ресурс да го сторят. Трябват десетки милиони лева, които никой няма да даде. България навлезе в спирала на икономическа разруха, краят на която не се вижда, вълната на Кондратиев (най-големият авторитет в света по дългосрочните икономически цикли възход-спад) е в ниската си фаза. Българското стопанство е разрушено и то няма да може да осигурява необходимите ресурси за елитния спорт, включително плуването вероятно още десетилетия, а може би и повече. Иначе чисто управленски инструменти за промяна и подобрения съществуват – най-елементарният е т.нар. цикъл на Деминг.  

 

 

Второ, като цяло нивото на българското спортно плуване е под средното европейско ниво.

 

Това не е нещо ново. Винаги е било така. Дори в най-силният от историческа гледна точка времеви период – 80-те години на миналия век, българското спортно плуване се ситуира под средното европейско ниво. Олимпийските медали на Таня Дангалакова (Богомилова) и Антоанета Френкева са по-скоро временна ерупция обусловени от изумителния талант на двете, чудовищната идеологическа, финансова и логистична подкрепа на Народна република България, организационния гений на Панчо Гюрков и неуморния и даже фанатизиран труд на плеяда млади (около 40-годишни) и надъхани треньори жертвали семействата си и спокойствието си в полза на общото плувно благо. Тази синергична комбинация никога повече няма да бъде налице.  

 

Тук излиза фундаменталният въпрос – може ли българското спортно плуване да надскочи ръста си и да премине към нов стадий на развитие като промени равнището си от под средно европейско към средно европейско? За съжаление отговорът е – не. За това няма както обективни, така и субективни условия и фактори. От това не бива да се прави трагедия. В него няма нищо страшно. Трябва да се задържи нивото, тъй като можем да потънем още надолу (не е изключено!), като се работи с надежда за по-добри времена. Понякога напълно случайно махалото тръгва в друга посока.   

 

Трето, постижението на Антъни Иванов („Вихрен“ Сандански) на 100 м бътерфлай от 52.67 секунди разтърси шампионата.

 

За добро или за лошо всичко в родното спортно плуване се „върти“ около Антъни Иванов. Това е орисията на българския плувен спорт от десетилетия насам. Най-напред беше Георги Михалев, после Денислав Калчев, последван от Михаил (Майк) Александров и в наши дни е Антъни Иванов. Съвсем в зората на българското плуване пък беше Емануил (Eмата) Атанасов, разбил се с бойния си самолет в Стара Планина.

 

Според меродавната ранглиста swimrankings.net постижението на Иванов е пето в Европа към момента. Начело в дисциплината е британецът Джеймс Гай с 52.31 секунди. Ако „натисне“ още малко нищо чудно състезателят на „Вихрен“ Сандански да се изкачи даже до първото място в ранглистата, или поне да влезе в тройката. Това както и да го определиш си е направо чудо на фона на дереджето на спортното плуване по българските земи.    

 

Рекордът поставен от Иванов на 50 м бътерфлай – 23.91 секунди – също е с европейско измерение. То е единадесето на Стария континент според ранглистата на swimrankings.net.     

 

Четвърто, има едно ядро от перспективни млади състезатели, които дават големи надежди.

 

Наистина големи. Българското спортно плуване продължава да рекрутира и да развива плувни таланти и то с неотслабваща, дори постъпателна сила. Това е най-голямата надежда и наистина отраден факт. Става дума най-вече за Йордан Янчев (Сандански), Диана Петкова (Спринт Пд), Василики Кадоглу (Астери), Калина Николаева (ПСК Черно море), както и други.

 

 

Йордан Янчев (вдясно)

 

Йордан Янчев е дълго чаканата звезда, която може да засвети като Сириус на нощното лятно небе, гледана от легендарния Пирин. Плува кроул – най-популярният стил, има физическия и психическия потенциал, мотивиран е, попаднал е в добра среда, не се е само замаял, като разбира, че е само в подножието на планината, която опира в небето. Като че ли има вече нужда от специализация – не може да скача на всичкия кроул – от 50, 100, 200, 400, 800 и 1500 метра. Струва ми се, че може да стане най-добър на 200 и 400 (особено) м св. стил. Това е неговото същинско амплоа. Иначе за точки, те носят финанси за клуба (келепир има в това, както казваше безсмъртният Бай Ганьо) може да се пуска и на 200 м бруст или на 400 м съчетано.

 

Тези четиримата, а и други, могат да стигнат много далеч. Нуждаят се от специални грижи. Могат ли да им бъдат осигурени? Да, за четирима е възможно, за двайсет – не. БФПС може да им осигури стипендии, които вероятно не могат да бъдат по-големи от 250 лева месечно, като се търси и пряко държавно подпомагане по различни канали. Другите, естествено, ще ревнат като ощипани моми, но това също е очаквано.

 

Съществуват и нетрадиционни начини – примерно чрез венчър фондове. Възможно е да се направи. Не е илюзия. 

 

Има подем, нова вълна, втурваме се напред, животът е в розово, както пееше Едит Пиаф – спор няма. Дали обаче няма да окапем, когото става най-важно – при жените и мъжете...    

 

Пето, бяха поставени много рекорди, които могат да се определят като порой.

 

Това е отлично, но и малко измамно. Дължи се и на раздробяването на възрастовите групи. Вече всяка възрастова група (набор) си има рекорди.

 

В случая има едно голямо недоразумение. Досещате се, нали – най-добро постижение (за най-малките). Защо е разделено единното явление един път на рекорди и втори път на най-добри постижения? Това е едно и също нещо, не може да му се дават различни имена. Все едно да наричаш дървото пън. То не е пън, то си е дърво.

 

Тук не става дума за търговска практика – т.е. обозначаването на идентични продукти с различни търговски марки. Примерно в Китай се наложила промяна на марката Coca-Cola, тъй като на мандарин името звучало като „попова лъжичка хапе“.       

 

Защо така е решено и с каква аргументация? Къде това може да се прочете в официален документ?

 

Върнете за всички възрастови групи подобаващото се – рекорди. Най-добро постижение не е релевантен термин.     

 

Шесто, плувната инфраструктура по българските земи не е добра.    

 

На покрития басейн „Диана“ трудно се дишаше и беше като в сауна. Един непознат симпатяга даже ми каза с известно неудобство: „Г-н Цанов, сутринта даже беше още по-лошо.“ Човекът дори ми предложи бутилка с минерална вода, малка и то безплатно. Жест си беше.             

 

Да де, ама не трябва да е така. Провежда се държавно първенство.

 

Проблемът е, че хората са се примирили и махат с ръка.

 

Има и обнадеждаваща тенденция – новият плувен комплекс в Бургас. Говори се, че е станал истински бисер вложен в опърпаната инфраструктурна дреха на българския плувен спорт. Дори някои твърдят, че това ще бъде най-добрият плувен комплекс в Българско, като ще дръпне рязко напред плувните спортове в града на непрежалимата поетеса Петя Дубарова. Чува се вече за формиране на нови бургаски плувни клубове, които ще потърсят своето място под знойното южно слънце в стремеж към слава и постоянни приходи от обучение. Всички знаят, че от спортно плуване в България се влиза в дългове, само от обучително се печели.  

 

Черната дупка, естествено, е Пловдив. Както и Северозапада.      

 

Седмо, българското спортно плуване се нуждае от дългосрочна стратегия за своето развитие направена по всички правила на играта. 

 

Описано е как се прави в книгите на гуруто на стратегическия мениджмънт Питър Дракър. Могат да се ползват и трудовете на Хенри Минцбърг. Всичко това като канава и подсказка.

 

Иначе трябва да се направи от българските плувни хора.

 

И най-лошата стратегия е по-добра от липсващата стратегия. Има ли цел – път ще се намери. Няма ли цел – няма и път.  

 

Остава да се направи. Чакаме да се стори.     

 

 

Василики Кадоглу 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: българско спортно плуване, държавно отборно първенство, Антъни Иванов, Йордан Янчев, Василики Кадоглу, БФПС


Delfina

Спринт
Други новини