БГ EN

Ненко Джински – от Хисаря към голямото плуване

Ненко Джински (крайният вляво) на открития 50-метров басейн в Пловдив със състезателките от силното си поколение през 80-те години на миналия век. Снимки: личен архив и BGswim.com
Ненко Джински (крайният вляво) на открития 50-метров басейн в Пловдив със състезателките от силното си поколение през 80-те години на миналия век. Снимки: личен архив и BGswim.com
12-01-2018 13:07 | Иван Цанов


На 8 януари един от великаните на българската плувна треньорска мисъл Ненко Джински подхвана 80-годишния си юбилей.  Подготвил е над 30 състезатели, които са били в състава на националния отбор на България, а призьорите и рекордьорите излезли изпод неговата веща ръка направо нямат брой. Дори като пенсионер продължаваше да работи за любимия си спорт, колегите му и възпитаниците и сега продължават да търсят Тренер Джински.
В първата част от интервюто пред BGswim.com спецът говори за годините като състезател, плуването в Хисаря и как става треньор.

 

- Г-н Джински, къде, кога и кой ви запали за синия спорт?

         
-  Родом съм от Хисаря, там израснах. Това е град с чудесни условия за практикуване на плуване. Зимата е почти безснежна, пролетта и есента са топли, а лятото е горещо. Най-важното обаче е, че в Хисаря има термални находища с 22 извора.

В нашето населено място топлите води бликат навсякъде. А където има топла минерална вода в изобилие няма как да няма и плуване. Не знам дали сте осведомен, че Хисаря е един от старите плувни центрове на България. Лично аз започнах да се занимава с плуване на около 10 години и даже тренирах...

- Значи сте бил и състезател и сте участвали на състезания?

- Не само, че тренирах плуване, но и ще кажа, че даже се пусках на ученически състезания по плуване. Основният ми стил беше бруста. Дори съм печелил награди, но по онова време рядко даваха медали, особено на ученическо равнище.


Дори на открито и в сняг, зиме и лете, Ненко Джински е на басейна

Малко по-късно започнах да участвам и на републикански първенства където съм заемал призови места на 100 и 200 метра бруст.


- В Хисаря по онова време какво беше нивото на плуването?


- Съвсем прилично. Даже ще споделя нещо, което ще ви учуди.

Имаше един плувец на име Илин, който държеше републиканския рекорд на 100 м странично плуване с време 1:23 минути...

- Странично плуване?!

- Беше местен. За годината не съм абсолютно сигурен, но мисля, че беше около 1952 г. Също така доста преди това време е имало и други плувци. Те гледали филмите на Джони Вайсмюлер като Тарзан и се опитвали да го имитират.

Става дума за Кольо ... и ... Брат ми Куно Джински също беше плувец.  


- Имаше ли всъщност някакъв клуб, дружество?


- Имаше, казваше се Крепост (Хисаря). В самото начало на плуването в Хисаря клубът не съществуваше и затова плувците участваха от името на Локомотив (Пловдив) под ръководството на Григор Лазов.  

- И после какво стана?

- Тогава всичко се определяше и решаваше от БКП и Комсомола. Проведе се някакъв пленум на ДКМС на който стана дума, че плуването е изоставащ спорт и като материална база, и като подготвени специалисти.

В тази връзка Борис Пъргавелов ми предложи на басейн „Диана бад” в София да завърша двугодишна школа за треньор по плуване на пълна държавна издръжка във ВИФ „Георги Димитров”.

Изкарах школата през периода 1958/59 година. Имаше обаче и условие.

 Условието беше след завършването на треньорската школа да се върна задължително в Хисаря като треньор.

- След това започвате работа като треньор в Хисаря, т. е. изпълнявате си договорката?

- Да, точно така. От 1961 г. започнах като щатен треньор. Имах група за начално обучение от 80 деца. Полека-лека нещата потръгнаха. Направих първите си национални състезатели: Росица Господинова, Добринка Паунова, Васил Главчев и Валери Кьорленски.

 

 

С колегите и възпитаниците си от Младост′91 (Пловдив) по време на 75-ия си рожден ден


Иначе през 60-те години на миналия век най-силно беше плуването във Варна. Дори имаше вероятност и аз да отида треньор във Варна.

 

- Във Варна?!

 

- Да, покрай Ламбо Чакъров (Хараламби Чакъров – б. а.). Той ме покани, но не се получи.

 

- А някакъв нов басейн построи ли се в Хисаря?


- Отначало плувахме на стария. Той обаче беше маломерен, дълбок и без коридори. През 1968 г. с помощта на един мой приятел успяхме да изградим 25-метров басейн. Вярно и той не беше съвсем като хората, защото беше с 4 коридора и доста плитък, но си беше 12 и половина метра на 25 метра.

Започнахме да плуваме целогодишно. Резултатите не закъсняха. Дори станахме много силни и редовно биехме Пловдив на състезания. Тогава в плуването имаше „А” и „Б” група.

На едни състезания ръководеният от мен отбор Крепост (Хисар)я размаза Локомотив (Пловдив), вземайки 1600 точки, срещу 600 на Локо и влязохме в „А” група. Григор Лазов (Бог да го прости!) не беше никак очарован.

През 1972 г. ми предложиха да се прехвърля като щатен треньор в Пловдив.

 

Отидох там през 1972 г. с надеждата, че басейн „Младост” ще бъде пуснат още същата година, но нещо не стана. Една година плувахме на басейна на Стъкларския завод.

Тогава се формира и паралелка към спортното училище в Пловдив.  

- Да ви питам за най-добрите ви състезателки. Знае ги цяла плувна България – Радосвета Чинкова (майката на тенис звездата Радосвета Пиронкова – б. а.), Йорданка Пенина, Ваня Аргирова, Антоанета Струменлиева. Какво си спомняте за тях?

 

- Много неща и все хубави...

 

- Конкретно за Радосвета?

 

- Ще ви кажа нещо куриозно, защото съм чувал, че много си падате по куриозите. По време на приемния изпит за спортното училище Беба (Радосвета Пиронкова – б. а.) едвам изплува 50 м гръб, като 3-4 пъти се хващаше за коридора...

 

- Стига бе... Първата българка изплувала 100 м кроул под една минута, но щом вие го казвате 100 процента е вярно. 

- Радосвета бе много голям талант, дори крайно рядък. Йорданка Пенина не беше чак толкова талантлива като нея, но беше изключително дисциплинирана и трудолюбива. Много възпитано и добро момиче. За пример.

 

- И днес си е такава. А Ваня Аргирова?

 

- Тя притежаваше способността да се концентрира максимално. Или казано по друг начин – да се „събере”. Стана трета на европейското първенство на 200 м свободен стил през 1985 г. в София. Не е нужно точно на вас да обяснявам какво означава това.

 

- Да, съвсем ясно ми е. Това днес звучи като научна фантастика. Май забравихме Антоанета Струменлиева...

 

- Щях да ви кажа и за нея. В началото тя не беше много добра състезателка и това се отразяваше на самочувствието й. После обаче след като започна да постига успехи нещата се оправиха. Тони Струменлиева притежаваше уникалната способност да плува по предварително зададено темпо. Примерно можеше да изплува 3 по 100 метра за 1 минута и 10 секунди, 5 по 200 метра за 2 минути и 25 секунди и т.н. Невероятно чувство за време имаше, точна като швейцарски часовник. Това обаче се и тренира, не е само природна даденост.

 


Това е Ненко Джински


Дата на раждане:
8.01.1939 г.

Месторождение: Хисаря (Пловдивско) 

Професия: Треньор по плуване

Започва да плува: На 10 години

Най-изявени състезатели: Радосвета Чинкова, Ваня Аргирова, Антоанета Струменлиева, Румяна Каварджикова

Професия: Треньор по плуване

В момента: Пенсионер 

Семейно положение: Женен, с две дъщери 

 

Очаквайте втората част на интервюто с Ненко Джински! 


----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Ненко Джински, история, плуване, Пловдив, Хисаря, Ваня Аргирова, Антоанета Струменлиева, Радосвета Чинкова


Delfina

Спринт
Други новини