БГ EN

Вълните на Каталуния

06-10-2017 09:14 | Любо Бонев


Дългогодишният национал и един от големите ни играчи по водна топка Любо Бонев гледа под лупа в рубриката си в BGswim
.com какви ще са последствията върху плувните спортове в Испания, ако Каталуния се отцепи.  От години живее и работи в Барселона. 


Най-горещата тема в Испания, а и в цяла Европа, е провелият се (за едни легален, а за други не) референдум за независимост на автономната област Каталуния. Няма да правя тук политически анализ, въпреки че имам собствено мнение по въпроса. Имам приятели и от двете страни на конфликта, така че ако го изразя, все ще има някой да ми се намръщи.

 

По-скоро се замислям какво би станало с испанския спорт и в частност с водните спортове?

 

 

Не е тайна за никого, че от цялата територии на Испания, Каталуния е областта с най-големи традиции в плувните спортове и съответно с най-голям принос към националните отбори. Оттук излизат най-добрите плувци и плувкини, ватерполисти и синхронистки (всъщност сега се наричат състезателки по артистично плуване!).

За скачачите във вода не съм толкова сигурен, защото до скоро в Каталуния нямаше закрит басейн с кула за скокове!

 

И така, да видим какво би станало.

 

При плуването нещата са най-изравнени, на пръв поглед.

Т. е., както при мъжете и жените, така и при юношите и девойките, Каталуния има около 50% от националните състезатели (данните са от последните световни първенства - в Будапеща за мъже и жени и в Индианаполис за юноши и девойки).

 

 


Тези, които донесоха  медали за Испания бяха каталанката Мирея Белмонте (при големите в Будапеща) и мадридчанина от Real Canoe NC, Уго Гонсалес, който се очертава като голямата надежда на испанското мъжко плуване, с три златни медала от Индианаполис.

Той е нещо като нашия Антъни Иванов. Имайки предвид, че плуването е индивидуален спорт, че географията на плуването в Испания е доста широка и че един добър плувец може да излезе както от Мадрид, така и от други автономни области като Валенсия, Галисия и т. н., мисля че при едно евентуално отделяне на Каталуния силите на националните ѝ отбори биха били изравнени с тези на Испания.

 

Не стои така обаче въпросът с водната топка, както мъжката, така и женската.

Тук превъзходството на Каталуня е убийствено. При мъжете над 70% от играчите на националния отбор на Испания са каталанци, а при жените този процент клони към 100. Взимат по някоя състезателка от друга автономна област, както се казва, „за цвят“. Или по препоръка „отгоре“.

 

Да, не се чудете, и тук го има това.

 

 


Прави се най-вече по политически причини и не само в женските отбори, и не само във водната топка.

За да се угоди на президента на някой клуб, който в последствие ще гласува „за“ определен кандидат на президентските избори на местната или националната федерация, се „пробутва“ някой играч от този клуб в националния отбор. Не си го измислям. Споделяли са ми го треньори на националните отбори.

 

Колкото до националните шампионати по водна топка, и тук везните са наклонени сериозно в полза на Каталуния. При мъжете само 3 отбора от „División de Honor“ (най-високото ниво в Испания) са извън региона, като реално само Real Canoe NC може да се пребори да влезе в първата осмица. При жените процентът е 70/30 в полза на Каталуния. Така че, при една възможна раздяла нивото на шампионатите в Каталуня би се запазило, а и много от най-добрите испански играчи биха намерили място в каталански клубове.

На международната сцена Каталуния би заела класирането на Испания, като в един хипотетичен директен двубой каталанците биха имали доста сериозно предимство при мъжете, а при жените резултатът би бил разгромяващ в тяхна полза, разбира се. Но за да стане това Международната федерация по плувни спортове (ФИНА) трябва да е признала и направила свой член Каталанската централа.

А кога и как това би станало, един Господ знае...

 

 

При синронното (артистично) плуване нещата стоят, или по-скоро стояха до преди 5 години, горе-долу както при водната топка. До 2012 г. треньорка на националния отбор беше Анна Тарéс, за която съм разказвал в мой предишен материал.

Дотогава в отбора от 10 синхронистки 7 бяха от Каталуния и нещата вървяха повече от добре. Испания беше на почетната стълбичка на европейски и световни първенства и олимпийските игри в Пекин и Лондон. След като през 2012 г. президентът на Испанската кралска федерация по плуване уволни неправомерно Анна Тарéс, постави за спортен директор протежето си от Мадрид, Ана Монтеро. Монтеро от своя страна назначи за селекционер една „пионка“ от Каталуня, като за всички бе ясно, че я слага там за да прокара своята политика. А именно да лансира синхронистките от мадридските клубове в националния отбор на Испания.

По този начин три поколения от най-добрите млади каталански състезателки бяха пренебрегнати. 

От тогава досега съотношението Каталуния – Мадрид в националния отбор стана от 70/30 на 50/50, но и резултатите не закъсняха – от медалист Испания стигна дотам, че не се класира за олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г., а на европейските и световни първенства отстъпи позиции до 5-6 място.

 

Въпреки това мисля, че ако се състезават Каталуния и Испания на международно ниво, каталанките биха победили безапелационно. Освен това се надявам Анна Тарéс да се върне като селекционер на Каталуния. Би било много интересно.

 

Но всичко това би станало само в случай, че Каталуния се превърне в независима държава. Само допреди няколко месеца това изглеждаше невъзможно, но днес е съвсем различно.

Все пак се надявам разумът и в двете страни, централното испанско и местното каталанско правителства, да надделее, да седнат и чрез диалог да изгладят неразбирателствата и различията помежду си. Би било най-добре за всички.

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Любо Бонев, Каталуния, Испания, проблеми


Delfina

Спринт
Други новини