БГ EN

Защо едно дете би поискало да се самоубие?

07-09-2017 12:14

 

Самоубийството на 11-годишно момче в Стрелча няма как да не повдигне въпроса как може малко дете да стигне до мисълта да отнеме собствения си живот и още повече - как се решава да го направи. Средно по едно дете на ден в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край, показват данни на Националния център за обществено здраве и анализи за 2015-та година. Проблемът е, че статистиката за опитите за самоубийства не е напълно изчерпаема.

 

Тревожна тенденция е намаляването на долната възрастова граница на самоубийците. Според данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), има случаи и на 5-6 годишни деца, които посягат на живота си.

 

За щастие повечето опити са неуспешни. По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в различните държави по света по-малко от 2 на всеки 1 млн. деца на възраст между 5 и 11 години умират от самоубийство. Делът сред тийнейджърите между 12 и 17 години е около 52 на един милион.

 

В САЩ средно около 33 деца под 12-годишна възраст отнемат живота си всяка година.

 

Дали децата разбират какво е самоубийството?

 

Да, при това още от учудващо ранна възраст. Американката Брайън Мишара интервюира 65 деца от начално училище (1-5 клас, на 6-12 години), за да разбере какво те знаят за смъртта и самоубийството. Само един първокласник клас (малко по-голям от останалите в класа) е бил запознат с думата "самоубийство", но почти всички знаят какво означава да отнемеш живота си.

 

В трети клас вече всички деца, освен едно, разбирали думата "самоубийство", като информацията за нея е дошла от други връстници, от телевизията или от възрастните, които са обсъждали някой случай. Освен това всички деца са можели да опишат поне един начин, по който човек може да отнеме живота си.

 

Тези интервюта показват, че разбирането за смъртта и самоубийството се увеличава с възръстта. Повечето първокласници знаят, че мъртвите не могат да се върнат към живота, а всички второкласници разбират, че всеки рано или късно умира. От друга страна обаче, повечето деца в изследването на Мишара имат смътна представа за детайлите около смъртта. Така например двама от всеки трима първокласници и един от всеки пет петокласници вярвали, че мъртвите могат да виждат и чуват.

Междувременно едно ново изследване на д-р Ариел Шефтъл от Изследователския център към Националната детска болница на САЩ обръща внимание на информацията от самоубийствата на деца от 5 до 11 години и млади юноши между 12- и 14-годишна възраст, загинали между 2003 и 2012 г. Учените откриват някои важни прилики и различия между двете групи.

 

Като за начало, и в двете групи делът на момчетата бил значително по-голям.

 

В първата те били общо 85%, докато във втората - 70%. В България тази тенденция е много видима в данните на НСИ за 2016-та година - от общо 677 случая на самоубийства (деца и възрастни) 518 са мъже и 159 са жените.

 

В изследването на д-р Шефтъл се установява и че най-честият метод също се повтаря при двете групи - обесването или задушаването. При децата 81% използвали този метод, а при юношите - 64%. Следващият по разпространение метод е прострелване с огнестрелно оръжие, съответно при 14% от децата и 30% при младите юноши.

За България статистиката е по-различна - и при децата, и при възрастните, най-много са случаите на самоотравяне с медикаменти.

И в двете групи, изследвани от американските учени, почти всички смъртни случаи са настъпили у дома (98% от децата, 88% от младите юноши), между обяд и полунощ (81% от децата, 77% от младите юноши).

 

Също така и в двете групи проблеми с взаимоотношенията са основна причина отнемането на живота: 60% от децата и 46% от младите юноши са имали проблеми с приятели или членове на семейството. Училищните проблеми и различни кризи са други често срещани причини (всяка от които присъства в между 30 и 40% от случаите както за деца, така и за юноши). Данните у нас потвърждават изследването - децата най-често посягат на живота си  заради конфликт в семейството, несподелена любов и ниски оценки в училище.

 

Около една трета от децата и юношите, загинали след самоубийство, са имали психични проблеми.

 

В двете възрастови групи обаче се наблюдават различия в най-често срещания тип разстройство. В групата на малките деца са проблеми като дефицит на вниманието са почти два пъти по-чести от депресията или дистимия (59% към 33% депресия). При младите юноши се наблюдава обратното - два пъти по-висок дял на депресивните състояния спрямо разстройствата с дефицит на вниманието.

 

Смята се, че до 50% от психичните разстройства се появяват по време на юношеските години. При 10 до 20% от младите се откриват проблеми с психичното здраве. Тези проценти са по-високи сред категориите в неравностойно положение.

 

Според едно от последните изследвания в областта за България (от 2011 г.), което съдържа данни за психични разстройства на децата у нас на възраст между 7 и 12 г., всяко второ дете се нуждае от някакъв вид консултиране и услуги на психично-здравни специалисти.

 

Изследването се нарича „Оценка на психичното здраве на децата в училище", проведено е сред 1 385 деца, 1 081 родители и 1 267 учители в 32 училища в София-град и София-област. Резултатите от него показват също, че 5% от общия брой изследвани деца се нуждаят от психиатрично обслужване.

 

Психиатричната помощ за деца у нас обаче е белязана от тежки дефицити и основната превенция е грижата на родителите, които не винаги могат да разчетат правилно ситуацията на детето им.

 

Един от големите проблеми, открити и от д-р Шефтъл, е, че само около една трета от децата или младите юноши са казали на някого за намеренията си да се самоубият.

Аби Ридж Андерсън от Католическия университет на Америка и нейните колеги отбелязват, че децата, които са изразяват суицидни мисли, "не искат толкова много да прекратят биологичното си съществуване, колкото имат желание за контрол, съпричастност, приемане и реакция от страна на важните за тях хора".

 

С други думи, те отчаяно искат нещата да бъдат по-добри, но не могат да измислят по-ефективни начини да се справят с проблемите си или да намалят страданията си. Затова и самоубийството става привлекателна възможност.

 

Ридж Андерсън предполага, че може да има два подтипа на децата, склонни към самоубийство: при единия подтип децата се чувстват депресирани, изпитват безнадеждност, чувстват се безполезни и неспособен да се забавляват. Другият подтип е по-агресивен, раздразнителен, разрушителен, търсещ чувство и импулсивен. Вторият подтип изглежда се среща по-често сред малките деца, отколкото в юношите.

 

Смътното разбиране на смъртта, проблемите в отношенията с околните, разпространението на разстройства на вниманието и желанието за контрол... всичко това заедно рисува картина, която води до импулсивен опит за самонаранияване.

 

Важно уточнение в случая е, че мнозинството от деца, на които им минават мисли за самоубийство, все пак не отнемат собствения си живот. Също така по-голямата част от децата с познавателни проблеми или признаци на депресия нямат суицидни настроения.

 

От друга страна, ако децата споменават, че искат да умрат или да навредят на себе си, важно е да се реагира сериозно и внимателно. Дете, което мисли за самоубийство и смърт, страда и спешно се нуждае от помощ.

 

Предвид това, че повечето деца разбират какво е самоубийството между 8- и 9-годишна възраст, е добре да се обсъди с тях темата, за да се знае какво са научили и откъде са го научили. Това би ви дало шанс да коригирате невярната информация и да обясните по-добре и по по-мек начин какво представлява самоубийството. Също така подобен разговор би ви дал шанс да забележите възможни проблеми. Подчертайте колко ценно е вашето дете за вас и че винаги как сте готови да му помогнете, без значение какъв е проблемът.

 

Защото разбирането и любовта от страна на най-близките са най-сигурният ключ емоционалното здраве на детето ви.

 

Източник: Webcafe

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: общество, деца, родители, психология, социология


Delfina

Спринт
Други новини