БГ EN

България е била осма в света и на водна топка

27-07-2017 13:31 | Любо Бонев

 

Осмото място на Антъни Иванов предизвика еуфория в България. Малцина обаче знаят, че родната водна топка също има влизане в Топ 8 на планетата. Пътят до историческия успех и останалите участия на ватерполния ни спорт на световни шампионати припомня дългогодишният национал Любо Бонев.

Винаги съм съпреживявал световните шампионати в плувните спортове с голям интерес, но за съжаление само като зрител. Участието в тях беше една от несбъднатите ми мечти като ватерполист.

 

България е участвала три пъти на световно първенство при мъжете: на първия шампионат на планетата в Белград, 1973 г., в Кали (Колумбия) през 1975 г. и през 1978 г. в Западен Берлин.

В Белград през 1973 година нашият отбор бе в  предварителна група с Куба (загуба с 0:3), ГФР (загуба с 8:9), САЩ (изненадваща победа с 6:5) и Гърция (загуба с 5:8).

 

 

Любопитното е , че мачът с Гърция завърши 4:4, но нашият отбор подаде контестация за незачетен гол в последната секунда. Срещата  се преигра. Паднахме с 5:8. 

 

Тези резултати означават класиране от 13-о до 16-о място.

 

 

Снимки: архив на списание "Плеване & Водна топка" и Андрей Андреев

 

После бихме Австралия с 3:2, Израел с 8:3 и направихме равен мач с Великобритания 5:5. В крайното класиране станахме 13-ти. Треньор бе Людмил Хаджисотиров.

 

За световното първенство в Кали през  1975-а имам информация от първа ръка.

Тогава треньор на отбора беше баща ми Симеон Бонев. А и аз си спомням някои неща.

 

Ето какво ми разказа той: „Първо, не се бяхме класирали директно за световното на квалификацията на остров Хвар (Югославия). Станахме трети, след ГФР (Германска федеративна република) и Гърция, въпреки, че имахме равен мач със съседите. Но тъй като те се отказаха от участие, отидохме на тяхно място, заедно с отбора на ГФР.

Трябваше много да убеждаваме тогавашните партийни функционери от БСФС, че участието на такова състезание би било само от полза. И пак, както ставаше и става в България, заминаването се уреди с „връзки“. В Колумбия бяхме в една предварителна група с Югославия (загуба с 8:3), ГФР (загуба с 4:3) и Куба (загуба с 8:3).

Тогава Югославия и Куба бяха едни от фаворитите на световното, но тук стана нещо много неочаквано, което е рядкост във водната топка и повлия много върху класирането ни.

 

Хванаха с допинг не кой да е, а Ратко Рудич (да, същият Ратко Рудич), който тогава бе един от лидерите на югославския тим. Но го хванаха на мача им с ГФР (а не например с нас) и след служебна победа на германците с 5:0 ги изстреля в по-горна група и прати Югославия в следващата фаза на турнира с нас.

 

 „Плавите“ бяха тотално демотивирани и се отказвха от мача си с Австралия, който забубиха служебно с 5:0. Ние победихме Австралия с 6:4 и Колумбия с 12:2 и се класирахме да играем от 9 до 12 място. Там, обаче, загубихме от Австралия с 6:0 (не без помощта на гръцкия съдия Чантас), от Мексико с 6:4 и направихме равен мач, 5:5 с Испания, което ни отреди 12-то място в крайното класиране“.

 

 

От световното в Западен Берлин през 1978 г. имам най-ярки спомени,

тъй като вече тренирах сериозно и имах представа какво значи едно такова участие. А и познавах добре почти всички играчи от отбора и треньора Тома Томов. Бяхме в една предварителна група с ГФР, Холандия и Израел.

 

След като загубихме от домакините с 9:2, поднесохме най-голямата изненада на турнира, побеждавайки бронзовите медалисти от олимпийските игри в Монреал 1976 г., Холандия с 4:3, което ни изпрати директно да играем от 1 до 8 място, разбира се след протоколната победа над Израел с 6:2.

 

В следващата фаза, вече изпълнили целта си, загубихме от Унгария с 11:6 и от Югославия с 10:3 и отидохме да играем за класиране от 5-то до 8-мо място.

 

Там загубихме и трите си мача, срещу САЩ с 12:2, срещу Румъния с 6:3 и срещу ГФР с 15:3.

 

Класирането в първата осмица на света беше
(и все  още) е най-доброто
за българската водна топка на такъв форум,

 

което даде огромен тласък в развитието на спорта ни в следващите години. Вече гледаха на нас по друг начин, канеха националния отбор по големите международни турнири, а и най-добрите отбори идваха в България на турнира за Купата на БНТ във Варна.

Освен това като осми на планетата имахме право да участваме на следващите две Световни купи в Риека, Югославия през 1978 г. и в Лонг Бийч, Калифорния през 1981 г.

Чак сега мога да оценя каква привилегия е било да се състезаваш сред най-добрите осем на планетата!

Какво очаквам да видя в Будапеща от водната топка?

 

Моите предпочитания са за Унгария, въпреки че отборът им е доста подмладен и с нов треньор. Би било хубаво да спечелят пред собствена публика.

С интерес следя Русия, която е  сред най-големите на планетата.

 

Вълнувах се с Испания, с помощник-треньор Свилен Пиралков.

А на всички останали любители на водната топка пожелавам приятни моменти с любимата игра край басейна в Будапеща (който има това щастие) или пред телевизионните екрани!

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: водна топка, Любо Бонев, история


Delfina

Спринт
Други новини