БГ EN

Как наш ватерполист взе спринт на Мат Бионди

01-07-2017 09:00 | Любо Бонев

 

В спортната ми кариера съм имал възможността да играя срещу едни от най-великите ватерполисти. Някои от тях, като Фараго, Джани де Маджистрис, Хоркай, Франк Ото, Чапо, Шаронов, бяха вече живи легенди. А други като Естиарте, Алесандро Кампаня, Мшвенирадзе, Игор Миланович, Перица Букич, които бяха от моeто поколение, се превърнаха в такива пред очите ми. Самото им присъствие на басейните предизвикваше у мен вълнение, да не говорим ако трябваше да играем срещу тях.


Има обаче един ватерполист, за когото малко хора въобще знаят, че е бил такъв. И който беше легенда в друг спорт преди да играе водна топка – великият плувец Мат Бионди.

 

Срещата с него беше особено любопитна. През 80-те години на миналия век с националния отбор ходехме почти ежегодно на традиционния международен турнир в Тбилиси, Грузия.

 

 

Надпреварата беше винаги много силна. Участваха задължително отборите на СССР и Грузия, а много често - Унгария, Гърция и Румъния. През 1989 г. бяхме и ние, заедно с отборите на ГФР и САЩ. За европейските отбори турнирът беше подготовка за предстоящото континентално първенство в Бон, но за американците не беше толкова важен. Бяха дошли с доста подмладен отбор, мислейки за новия олимпийски цикъл. Но все пак си бяха американци – бяха станали вицешампиони на последните две олимпиади - в Лос Анджелис‘84 и Сеул’88.

 

Когато ходехме по такива турнири, винаги в дните преди състезанието оглеждахме участващите отбори. Имат ли нови играчи, дошли ли са титулярите им? За руснаците и унгарците бяхме наясно, че с какъвто и състав да участват, все ще са на световно ниво. Гърците и румънците ги знаехме наизуст. Те бяха от отборите, срещу които най-много играехме и бяха от „нашата черга“.

 

 

Българският национален отбор през 1989 г. Дарий Дановски е шестият отляво. А Любо Бонев е третият отдясно

 

Ходехме много често на лагери в двете страни, а и се срещахме всяка година на балканиадите. Ето ги и германците, водени от Франк Ото с неизменната си фланелка на Guns’n Roses, които два месеца по-късно станаха европейски шампиони. Тъкмо бяхме свършили тренировката и се преобличахме навън до басейна (за какво ни е съблекалня!) и се появи американският отбор.

 

Загледахме се и разпознахме много малко от тях. Последен от всички ходеше едно момче с голяма мрежа на рамо, в която носеше топките и шапките на отбора. Обикновено тази работа я вършат новодошлите или най-младите в отбора.

 

Момчето беше високо, с къса черна коса и червендалести бузи. Отнякъде ни беше познато. Започнахме да се питаме един друг: „Кой е този? Не го ли познаваш? А бе, много ми е познат, ама не зная ...“. И в един момент си дадохме сметка.

 

Беше Мат Бионди, петкратният олимпийски шампион по плуване от Сеул! Уау! Наистина не беше за вярване! На телевизията изглеждаше по-едър. Но всъщност имаше типичното телосложение на плувец – висок, с широки рамене, дълги крайници и плавници вместо стъпала. Държеше се съвсем естествено със съотборниците си и по нищо не можеше да се разбере, че е суперзвездата, която беше.

 

 

Мат Бионди като ватерполист на корицата на Swimming World


Представям си ако беше българин! Когато започна турнирът, на всички ни беше интересно да го видим как играе. За плуване ставаше, но дали беше така добър и с топката в ръка? Честно казано, не ме впечатли особено, но не това е най-важното в случая. Както можете да се досетите, Мат Бионди плуваше спринтовете на американците за първа топка. За повечето от отборите стана фиксидея да му вземат някой спринт. За нас също, естествено.

 

Но колкото и да се напъваха спринтьорите оставаха далече от истината. За да вземеш спринт на такъв изключителен плувец трябва да съвпаднат много неща - да си наистина много бърз, да имаш хубав старт от водата, да направиш някой тарикатлък, но без да те види съдията и да откраднеш малко при старта. Дойде ред и на нашия мач със САЩ.

 

Точехме зъби на Мат Бионди, но колкото и да ги точехме, първите два спринта ни ги взе без проблеми. Опитахме се аз и Яни Георгиев. В други случаи бяхме имали успехи срещу доста бързи ватерполисти. Но не и сега срещу този „звяр“. Може би „звяр“ не трябва да е в кавички. По време на мача плуваше гръб до нас с такава лекота, а ние се напрягахме максимално, опитвайки се да направим контраатака. Беше отчайващо.

 

 

1983 г. Отборът на университета Бъркли в Калифорния празнува във водата, след като е спечелил студентския шампионат на САЩ.
Най-вляво е Мат Бионди, който към момента е активен състезател по плуване


Дойде време да плуваме третия спринт и Дарий Дановски реши да опита. Ние пък решихме да рискуваме. Всички заедно постепенно избутахме коридора, отбелязващ аутлинията така, че вратата отиде с около половин метър напред. Двама от нас държаха здраво вратата, за да не се помръдне, когато Дарий се отблъсне от нея. Дарий зае позиция, с главата малко по-напред от голлинията. Страничният съдия като че ли ни бутна малко аванта в случая, но това е без значение. Арбитърът свири и Дарий стартира в същия момент. До топката са 15 метра, които се взимат почти без дъх, с едно или две вдишвания. Ако на старт застанат плувец от ранга на Бионди и който и да е ватерполист и се състезават на дистанция от 25 метра или повече и стартират от блокчето, то тогава ватерполистът няма никакъв шанс, освен ако не излезе и тича по ръба на басейна.

 

Но когато става дума за 15 метра, със старт от водата, малко хитрост и малко помощ от съдията, възможностите доста се изравняват. Както стана и в случая. Когато Дарий взе топката от нашата пейка се чу такъв рев, сякаш бяхме вкарали победния гол на финала на световно първенство. Всъщност мачът завърши 15:6 за американците. Ние така и така го бяхме отписали, но го запомнихме с това, че взехме спринта на най-бързия плувец на планетата! Дарий Дановски: Беше хубав момент Спомням си тази случка с много добро чувство – разказа Дарий Дановски. – Бяхме много силен отбор, а освен това и добри приятели.

 

Искахме да вземем един спринт на Мат Бионди. И... аз успях да го направя. Това, разбира се, не ме прави по-добър или по-бърз плувец от Мат Бионди. Но така се стекоха обстоятелствата, че му спечелих първата топка.

 

Дали малко бе подценил точно този спринт, дали малко закъсня да тръгне – не знам. Фактът обаче си е факт и това си остава един хубав момент в моята спортна кариера.

 

Очаквайте как и Бисер Георгиев-Камъка взима спринт на велик плувец!

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Мат Бионди, Дарий Дановски, водна топка, история


Delfina

Спринт
Други новини