БГ EN

Язовир Искър – героично творение на един български мъченик

15-05-2017 08:07

 

Най-големият български язовир – Искър, си има своя пресветъл мъченик. Това е инж. Иван Иванов. Гениалният хидроинженер над 20 години работи по своето гигантско творение. И успява да го завърши, по волята на съдбата, в затвора с доживотна присъда от комунистическия съд. Работи денонощно, и в килията, с едничката цел, софиянци да пият най-чистата и най-евтината вода в Европа.

 

В началото на 20 век младата столица започва да нараства неудържимо и снабдяването на жителите й с питейна вода става първостепенна грижа на нейната управа. От 1923 г. започва изготвянето на генерален проект за водоснабдяването на София, който приключва повече от 10 години след Втората световна война – през 1957 г. Инженерите поставят акцент върху осигуряването на питейна вода от източния скат на Витоша и високите рилски реки, като най-амбициозната им цел е изграждането на язовир „Бели Искър“.

 

Предвижда се водите от Рила да се използват не само за водоснабдяване, но и за добив на електроенергия. Целият този грандиозен проект е замислен и осъществен от инженер Иван Иванов, който управлява столицата от 1934 г. до 1944 г. и остава в историята като най-добрия кмет на града.

 

 

Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му – полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. завършва инженерно строителство в Мюнхен, Германия.

 

Именно там среща и се влюбва в бъдещата си съпруга – германката Матилда, от която има три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия.

 

През 1919 г. Иванов е назначен за зам.-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града. Управлява 10 години, 3 месеца и 15 дни и това го прави най-дълго управлявалия кмет.

 

Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Вододайната зона е 196 кв. метра. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света.

 

 

Първият етап от водопровода София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г. Вторият – Бистрица-Рила, е бил започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. Така е бил открит рилският водопровод. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие.

 

Година по-късно Иван Иванов, който докарал водата в София, станал кмет и първата задача, която си поставил, била да се пребори с корупцията и бюрокрацията.

 

Наложил желязна финансова дисциплина и всеки месец публикувал разходите на кметството в списание „Сердика“. Иванов имал навика да обикаля по улиците и кварталите на София всеки ден. Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града бил сложен ред. Всички улици в центъра били павирани. Открити били 12 нови училища, 2 болници и бани по кварталите. Тръгнали са няколко градски автобусни линии, разширила се трамвайната мрежа, а през 1941 г. бил пуснат и първият тролей към Горна баня.

 

По същото време е започнало масово озеленяване на София. Така се появили кестените по централните булеварди. Облицовали с камък коритата на Владайската и Преловската река. През този период била открита и къпалнията „Мария Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът. Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“. Съоръжението е било с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г.

 

Бедните софиянци обичали кмета си, когото често срещали по улиците. По време на управлението всяка година на хиляди семейства били отпускани парични помощи, продукти и купони за храна. Строели се модерни общински жилища, а за децата имало безплатни лагери и трапезарии в училищата.

 

Най-тежкият период от управлението на Иван Иванов без съмнение бил по време на Втората световна война и бомбардировките над София през 1944 г., когато бомба пада дори върху сградата на общината. „Кметството гори! – пише в дневника си поетът Кирил Христов. – Кметът Иванов, ранен в главата, непревързан, работи с пожарникарите, сочи къде трябва да бият струите, за да се спаси нещо, дава им неоценима помощ.

 

И още: правят се разкопки, дирят се живо погребани хора; кметът е там, той ободрява работниците. Обяд е минал, работата не престава. Кметът е взел под мишницата си един хляб, дава на тогова, на оногова да си откъсне залък и пак се работи. Ако би могло да се изследва, аз бих искал да зная ще се намери ли в пострадалите от бомбардировки европейски градове друг такъв кмет!“.

 

Веднага след 9 септември обаче героизмът, талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е бил почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работел денонощно за благото на софиянци.

 

Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в „Зора“.

 

В него се казва: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“. Негодувание заради тези стихове залива целия град и столичани са готови да разкъсат кмета поет с позорната титла „апологет на фашизма“.

 

 

Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче идва отговор, че

България си има световен хидроинженер – Иван Иванов.

 

Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията.

 

Две години по-късно, през 1946 г., е помилван.

 

Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.


Източник: За водата

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: инж. Иван Иванов, язовир Искър


Delfina

Спринт
Други новини