БГ EN

Първата спасителка на плажа е българка

08-05-2017 08:54

 

Първата в света жена - воден спасител, чиято дейност е отразена в документи, е с варненски адрес. По време на пребиваването си в морската столица акушерката Христина Хранова, като спасител доброволец, е извадила от вълните 54 удавници, за което през 1907 г. варненският окръжен управител я награждава със сребърен орден „За гражданска заслуга“.

 

Христина е родена през 1852 г. в Клисура. Когато е едва 12-годишна, семейството й се премества в София с надеждата за по-сигурна прехрана. Баща й, Храно Овчаря, се радва на голямо семейство - 18 деца - 12 синове и 6 дъщери.

 

Христина е най-малката и като че ли е наследила най-много качествата на баща си - решителна, любознателна, буйна, свободолюбива. В училище е добра ученичка, но когато случаят я изправя пред възможността да бъде помощничка на самия дякон Левски, изобщо не се колебае: „Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловченски комитет по заповед и указания на великия Левски (през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и в лошо време).

 

В деня на грозното Баташко клане аз се намирах в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих по едно чудо. Когато удари часът на Освобождението, аз с оръжие в ръка, наред със славните опълченци, воювах при Шипка, Шейново и Стара Загора…“, пише тя след време в спомените си.

 

В Освободителната война загиват шестима от братята й, преди това, в Сръбско-турската война от 1876 г. - други четирима. Всички с една надежда: да помогнат на България. „След като изпълних свещения си дълг към Отечеството, мислейки, че жената в тежки моменти може наравно с мъжа да помогне на родината си, аз заминах да се уча.“

 

 

Христина Хранова

 

Девойката избира специалност, с която да бъде полезна за „родните си сестри“, и се обучава за акушерка. Отпускат й стипендия като даровита ученичка и тя заминава за Русия. Завършва курс при имперския университет „Св. Владимир“ в Киев. На 15.X.1879 г. е назначена от столичната община и започва работа на новото си поприще - става първата акушерка. Всъщност диплома за акушерка получава преди нея Райна Попгеоргиева, само че прочутата Райна Княгиня едва в края на живота си, по принуда, за да изкарва прехраната си, се връща отново към акушерството.

 

„Аз станах акушерка, пише в спомените си Христина, и като такава в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота…“

 

Христина Хранова работи безотказно повече от 30 години като акушерка - най-напред в София, после в Лом, в Силисра и най-дълго - във Варна, цели 17 години. В морския град тя не просто плува, но и с готовност се състезава дори и с мъже, при това във възраст, когато жените се считат за баби.

 

Самочувствието й респектира мъжете, може би затова не успява да се задоми - какъв съпруг при жена, която държи в спалнята си пушка! Помни се такъв случай - веднъж, в настроение за шеги, тя се дегизирала като „морско чудовище“ и изплувала откъм морето направо на мъжкия плаж. Стотината полуголи мъже на този плаж се разбягали панически.

 

През Сръбско-българската война в 1885 г. тя е доброволка в отряда на ген. Николаев. Сражава се при Драгоман, Гургулят и Сливница. Но когато се налага да помага като медицинска сестра - не отказва, затова й „изваждат“ име - „фелдшерицата“. Ранена е в лявото коляно. Доброволка е в Балканските войни, но след Междусъюзническата (1913 г.), вече над 60-годишна, усеща как силите я напускат: „… и аз отново наденах войнишкия шинел и се сражавах при Куманово, Егри-Паланка, Кочани и Джумая. Сега обаче аз почувствах за пръв път, че силите ми изневеряват. Стари недъзи ме заставиха да сложа милата пушка в ъгъла…“

 

 

Професионални спасители на варненския плаж през 1928 г.

 

И макар войнишката й куртка да е украсена с отличия, става ясно, че от тук нататък я чакат теглила. Тъй като невинаги е била на държавна работа, не успява да получи държавна пенсия, няма ни семейство, ни близки, при които да се подслони.

 

Приютяват я временно ту едни, ту други добри познати и приятелски семейства. Не се надява на могъщи покровители, а сама пише писма до Народното събрание: „Стара, немощна, недъгава - аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зъзна от студ…

Никой няма да заклопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час. Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!…“

 

В Народното събрание дълго се бавят с помощта и съчувствието. Най-после в началото на март 1918 г. „синовете на България“ й отпускат 60 лева месечно „пожизнена народна пенсия“, колкото да не умре от глад. Тя получава тази пенсия 4 години, до края на живота си. Умира през ноемврийската есен на 1922 г. 70-годишна. Както пише един свидетел: погребват я „стари бойни другари“ в гроб без паметник, който днес вече никой не знае къде е.

 

Източник: "Галерия", Люблена Папазова

Снимки: БЧК

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Христина Хранова, водно спасяване, БЧК, Левски


Delfina

Спринт
Други новини