БГ EN

Имената на корабите

11-10-2017 11:32

 

Прелистваме регистровите книги на чуждестранните класификационни дружества. Стотици обемисти томове за различни години, хиляди корабни имена. Разнообразието на названията поразява, но се забелязват също някои закономерности, тенденции, традиции.

 

От незапомнени времена на всеки плавателен съд, давали име.

 

Този обичай съществувал още в древността. На имената се придавало значение. Легендарният кораб на Язон се наричал „Арго“ — „Бърз“. Готвейки се за далечни разбойнически поход, норманите наричали корабите си със „страшни“ имена, например „Ормет“ — „Дракон“.

 

С развитието на търговията по морските пътища, излезли търговските ветроходи.

 

Страхът от необузданите сили на природата карал притежателите им да си осигурят висше покровителство — появили се библейските имена „Голиат“, „Юдит“, „Цар Давид“…

 

Средновековните пътешественици преди отплаване към далечни неизвестни земи отслужвали молебен и кръщавали корабите си на „Светите покровители“, флагманският кораб на експедицията на Христофор Колумб се наричал „Санта Мария“, корабът на Васко да Гама – „Сан Габриел“.

 

 

Малките каботажни кораби получавали най-разнообразни наименования, главно обикновени човешки имена в чест на собственика, децата или роднините му.

 

С присъщия си хумор и непосредственост французите понякога давали на корабите неочаквани имена: „Шишко“, „Инатчия“, „Тлъста свиня“, „Дръглив пес“, „Дребен крадец“.

Обратно на тези невинни имена морските грабители — пиратите — давали на корабите си съвсем други названия. Бързоходните бригове и бригантини на „джентълмените на сполуката“, появяващи се неочаквано пред разтрепераните търговци, се наричали „Смъртта и дяволът“, „Мрачна шега“, „Бясно куче“, „Отмъщение“, „Ужас“.

Името, както и черният флаг с кръстосаните кости и череп били средства за психологическо въздействие върху жертвите, предвестник за жестокост, страдания и смърт.

 

Дълбоко символични били наименованията на корабите на пътешествениците първооткриватели:

 

 „Инвестигейтър“ /„Изследовател“/, „Солид“ /„Силен“/, „Ризърч“ /„Търсене“/, „Индевър“ /„Опит“/, „Адвенчър“ /„Приключение“/, „Есперанс“ /„Надежда“, „Тера Нова“ /„Нова земя“/, „Виктория“ /„Победа“/. С особена популярност се ползвало наименованието „Дискавър“ /„Откритие“/ — това име носели корабите на X. Хъдзън, Д. Кук, Д. Моусън, Р.Скот. Желязната воля на изследователите се виждала от наименованието „Фрам“ /„Напред“/ — корабът на смелите полярни пътешественици Фр.Нансен и Р. Амундсен. Но за най-оригинално може да се признае името на кораба на френския мореплавател Ж. Шарко – „Пуркуа Па?“ /„Защо не?“/.

 

През периода на войната за независимост в Северна Америка някои американски кораби имали не по-малко оригиналното название „Не ме закачай“.

 

Във френския търговски флот няколко кораба на компанията „Месажери Мари-тим“ носели имената на любимите литературни герои-мускетари: „Атос“, „Портос“, „Арамис“, „Д’Артанян“. Серия от италиански кораби са кръстени на световноизвестни композитори: „Верди“, „Росини“, „Пучини“, „Доницети“, а два от най-големите пътнически лайнери — на великите художници: „Микеланджело“ и „Рафаело“.

 

Няколко поколения американски кораби носили имената на почти всички президенти на САЩ. Корабите на една от най-големите ветроходни американски корабоплавателни компании „Драматик лайн“ били наричани с имената на драматурзи: „Шекспир“, „Шеридан“ и др. (именно затова и компанията била наричана „драматическа“).

Интересно е да припомним куриоза с названията на серия немски кораби преди Първата световна война. Опитвайки се да установят тесни контакти и угаждайки на задокеанските покровители, германските концерни нарекли няколко свои кораба с „американски“ имена: „Джордж Вашингтон“, „Америка“, „Бруклин“, „Кливлънд“, „Синсинати“.

 

 

След поражението на Германия, когато съюзниците си разпределили нейния флот, нямало нужда американците да пренаименоват и пребоядисват тези имена — корабите излезли на рейс със старите имена, но под флага на САЩ. По ирония на съдбата на бившия немски лайнер „Джордж Вашингтон“ в Европа пристигнала американската делегация начело с президента Уилсън за подписване на Версайлския мирен договор, който юридически оформя разгрома на Германия.

 

Между заловените от съюзниците кораби имало три недостроени огромни за онова време лайнера: „Бисмарк“ /56 599 рег. т/, „Император“ /52 101 рег. т/, „Фатерланд“ /48 943 рег. т/. Първите два били преименовани и като „Беренгария“ и „Маджестик“ плавали под английски флаг, а третият, под името „Левитан“, извършвал рейсове под американски флаг. Тук също не минало без куриози. „Левитан“ бил най-малкият от трите гиганта. Американците не можели да се примирят с това. Като изградили допълнителни надстройки, те довели вместимостта му до 59 957 рег. т и той станал най-големият в света. Тщеславието на американските бизнесмени било удовлетворено, но пострадала кесията: за допълнителния тонаж във всяко пристанище вземали допълнителни данъци. След няколко години, за да се избягнат допълнителните разходи, тонажът на лайнера бил намален. Дълго време „Левитан“ превозвал демобилизирани американски войници, които шеговито го наричали „Леви Натан“.

 

Твърде разпространени в много страни, а и досега, остават „звездните“ наименования: „Сириус“, „Вега, „Капела“, „Венера“, „Денеб“, „Юпитер“, „Поларис“, „Южен кръст“.

Между външните отличителни белези на съвременното корабоплаване може да се отбележи и монополизирането на имената.

 

Компаниите и фирмите се стремят да дадат на своите кораби типови названия. Така се появиха големи серии кораби със сходни имена: „Сити…“, „Клан…“, „Порт…“, „Импайр…“, „форт…“, „Вил…“, „Сюдад…“ Определящата дума в наименованието позволява дори без справочник да се установи корабособственикът.

Появата на специализирани кораби — контейнеровози и лихтеровози — не промени установилата се традиция.  

 

Многобройната серия от контейнеровози на германската фирма „Хапаг-Лойд“ има в наименованията думата Експрес“, а английските контейнеровози „… Бей“.

 

Не избягнаха типизацията на наименованията на корабите и най-големите нефтени монополи.


Така английската компания „Бритиш Петролиум“ има над сто танкера, които носят имена, започващи с думата „Бритиш…“. Тук мирно съжителстват „Бритиш Амбасадор“ и „Бритиш Солджър“ — посланик и войник, „Бритиш Гънер“ и „Бритиш Дачис“ — артилерист и херцогиня. Сто и петдесет танкера на американската компания „Стандарт Ойл“ носят имена с думата „Есо…“.

 

Двата свръхгигантски танкера „Глобтик Токио“ и „Глобтик Лондон“ с товароподемност по 477 хиляди тона — най-големите кораби днес — носят типовите имена на своята компания „Глобтик Танкерс“. По същия принцип са наречени и редица кораби на смесения англо-холандско-американски монопол „Шел“.

 

С претенция даваха имена на многобройните си кораби мултимилиардерите Онасис и Ниархос.  Корабоплавателната империя на Онасис обединява флот с обща товароподемност над 3,5 милиона тона. Първите си танкери Онасис наричал с имената на роднини и близки. Така например най-големият танкер през 1953 г. получил името на жена му — „Тина Онасис“. Но менят се годините. Заменят се съпругите, неизменен остава само бизнесът.

 

И бизнесменът, отхвърляйки настрана сантименталните чувства, Въведе в названията на танкерите си думата „Олимпик…“. И въпреки че се ожени за „първата вдовица на Америка“, той не нарече нито един свой кораб на нейно име. В наименованията на танкерите от огромния флот на империята Ниархос задължително присъствува думата „Уърлд…“ — „Световен…“, „Световна…“. Това се прави вероятно, за да се подчертае глобалният характер на бизнеса.

 

 

На известната английска компания „Истмиън“ корабите носят имена, които започват с думата „Стиил…“ /„Стоманен…“/, а на компанията „Брокън Хил“ — думата „Айрън…“ /„Железен…“/. Човек не може да не се усмихне, когато в пристанището редом с „Железният монарх“ стои „Стоманеният разбойник“. А през 1966 г. в морските вестници се промъкна ироничното съобщение за кораб, който променил не само името си, но и пола: „Айрън Барон“ /„Железният барон“/ преименували на „Пасифик Куин“ /„Тихоокеанска кралица“/… Абсолютно всички търговски кораби в Япония имат в наименованието си приставката Мару“. По този повод може да се чуят най-различни тълкувания. Думата „Мару“ на японски значи кълбо, кръг, олицетворява слънцето, земното кълбо, небето. Така например държавният флаг на Япония — бял плат с червен кръг — се нарича „лино Мару“. Може да припомним също, че в страните на Изтока широко е разпространен обичаят имената да се съпровождат с почетни приставки. В Япония думата „Мару“ поставят след името на момчето в знак на уважение и почит. По същата причина думата „Мару“ фигурира и в наименованията на корабите.

 

На пътническата линия в Северния Атлантик няколко десетилетия плаваха лайнерите на известната компания „Канадиън Пасифик“. В техните имена задължително присъстваше думата „Емприс…“ /„Императрица“/. Запазилите се разписания позволяват да се изброят над двадесет „императрици“ на Британиа, Русия, Китай, Шотландия, Ирландия, Франция, Япония и дори на Азия и Австралия. Но през последните години компанията бе преследвана от нещастия и затруднения — изгоря и се обърна през 1953 г. лайнерът „Емприс ъв Канада“. Наложи се да продадат лайнерите „Емприс ъв Бритън“, „Емприс ъв Ингланд“. На компанията вече не и бе до монархическите тенденции и сега „императриците“ не се срещат по океанските пътища.

 

Товарните кораби на тази компания носеха в имената си думата „Бивър…“ /„Бобър“/. Но неотдавна генералният директор на фирмата „Канадиън Пасифик“ заяви, че те изцяло рушат старите традиции: трябва да се гледа напред. Думата „Бивър“ се появила в имената на корабите на фирмата, когато тя погълнала компанията „Елдър Демпстар“ /„Бивър Лайн“/ през 1903 г. Сега названията на корабите трябва да бъдат „съвременни, енергични, представящи компанията“. Новите контейнеровози вече получиха имената „КП Дискавърър“ /„Откривател“/, „КП Воиджър“ /„Пътешественик“/ и „КП Трейдър“ /„Търговец“/. Старите ще бъдат пренаименовани.

 

Най-големите английски корабоплавателни компании „Кунард“ и „Уайт Стар“ строго се придържаха към установената традиция и даваха на корабите си имена, които окончаваха на „ия“ и „ик“: „Саксония“, „Иверния“ и „Титаник“, „Олимпик“. През 1933 г. под натиска на правителството двете компании се обединиха. Първият общ кораб — гигантският пътнически лайнер, спуснат на вода през 1934 г. — получи името „Куин Мери“. Това беше неочаквано и предизвика много тълкувания. Едни виждаха в този факт желание да не се подчертава едната от обединилите се компании. Други разказват следната история: компанията имала намерение да нарече лайнера „Виктория“ — в чест на кралицата, която англичаните смятат за основоположница на Британската империя.

 

 

Директорът на компанията, лорд Ройден, личен приятел на крал Джордж V се обърнал към него с молба да позволи да дадат на кораба името на „най-ярката и велика от жените, носили британската корона“. Кралят разбрал по своему цветистата фраза и неочаквано отговорил: „Това е най-приятният комплимент, направен на мен и моята съпруга — кралица Мери. Ще я помоля да се съгласи.“ Лорд Ройден не се осмелил да уточни намеренията на компанията и на борда на лайнера се появили думите „Куин Мери“.

 

Следващият гигантски лайнер е наречен „Куин Елизабет“. До гибелта си през 1972 г. той е най-големият кораб в света — 82 998 регистрови тона. Корабът е продаден на американците, а след това е препродаден на хонконгски собственик. Последните си дни преживя под името „Сиуейз Юнивърсити“ и се готвеше да стане плаващ университет. Една седмица преди края на преобзавеждането гигантът е обхванат от пожар, който не успяха да потушат. Корабът изгоря и потъна в Хонконгския залив.

 

След двете „кралици“ компанията „Кунард“ отново се върна към традиционните наименования, окончаващи на „ия“. Но с третата „кралица“ отново се получи куриоз. При спускането на лайнера на вода английската кралица Елизабет II го нарече „Куин Елизабет II“. Обаче шотландците/а корабът е построен в корабостроителниците в Шотландия/, припомняйки си кървавата борба между Мария Стюарт и Елизабет за престола, не признават победилата тогава английска кралица. Елизабет I те смятат управляващата сега кралица. В резултат на борда на новия лайнер се появи наименованието „Куин Елизабет-2″, тоест корабът стана Втори в чест на съвременната кралица.

 

Обаче фактите от последните години показват, че и „Кунард“ вече пренебрегва старите традиции и утвърждава нови. Двата последни круизни лайнера на компанията получиха имената „Кунард Адвенчър“ и „Кунард Амбасадор“, а двата строящи се лайнера — „Кунард Каунтис“ и „Кунард Конкист“.

 

На страниците на историята на корабоплаването са записани немалко корабни имена. Дългата им верига е свързана с почетната награда на Атлантика — Синята лента. Нейни притежатели бяха „Мавритания“, „Лузитания“, „Конте ди Савоя“, „Нормандия“, „Куин Мери“, „Бремен“, „Европа“, „Рекс“, „Юнайтед Стейтс“.

Дълго време с голяма популярност се ползва името на английския лайнер „Мавритания“. През 1907 г. в първия рейс от Европа за Америка корабът подобрил рекорда за скорост и завоювал

 

Синята лента, а след това я задържал двадесет и две години! Славата го направила любим кораб за пътниците на Северния Атлантик. Едва през 1935 г. корабът е бракуван. Англичаните тържествено изпратиха в последен рейс „Гранд олд лейди“, както го наричаха.

 

Във Франция със същата любов се ползва лайнерът „Ил дьо Франс“. От 1929 г. той работи на трансатлантическата линия и макар че не е поставял рекорди, се смята за много рентабилен кораб. По време на втората световна война лайнерът измина много хиляди мили като военен транспорт, а след това отново се върна на пътническата линия между Хавър и Ню Йорк. През 1956 г. името на стария лайнер прогърмя из целия свят — екипажът му спаси 700 души от потъващия след сблъскване италиански кораб „Андреа Дориа“. Животът на лайнера завърши през 1959 г., когато бе продаден за нарязване и замина за Осака под временното и последно име „Фураншу Мару“ /„Френски кораб“/.

 

Някои имена на кораби са свързани с тежки катастрофи. Това са потъналите от сблъскване „Титаник“, „Андреа Дориа“, изгорелите „Моро Каел“ и „Лакония“, торпилираната „Лузитания“, танкерът „Тори Каньон“ и др.

 

В заключение трябва да се отбележи, че корабоплавателните компании често променят имената на своите „нещастливи“ кораби и, обратно, предават от кораб на кораб „добрите“ традиционни имена.

 

Така само между пътническия флот в Англия имало три „Каринтия“ и „Франкония“, във Франция – три „Лафайет“ и „Франс“, в Швеция — четири „Стокхолм“ и „Кунгсхолм“, в Германия — пет „Бремен“, четири „Берлин“, три „Европа“ и „Мюнхен“, в Холандия — пет „Ротердам“, четири „Маасдам“ и „Щатендам“.

 

 

Пътническите лайнери, танкери и сухотоварни кораби твърде често минават от ръце в ръце — едни компании се разоряват и са принудени да разпродават своето имущество, други, като използват „благоприятната“ конюнктура, купуват на безценица корабите на по-малко сполучилите си колеги. Сменяйки стопанина, обикновено корабът променя и името си. В регистровите книги се срещат отделни товарни кораби, сменили повече от десет стопани. Дори при големите пътнически лайнери такива смени не са рядкост и понякога много лесно може да се обърка родословието. Така например, германския лайнер „Европа“ няма никакво отношение към Синята лента — това е бившият шведски лайнер „Кунгсхолм“, а рекордьорът „Европа“ след завършване на втората световна война до 1960 г. плаваше под френски флаг с името „Либерте“. Съвременният „Берлин“ е предишният шведски кораб „Гринсхолм“. Индийският лайнер „Чидабарам“ е бившият „Бремен“ , а още по-рано френският „Пастьор“. Старият „Пастьор“ /1938 г./ от 1957 също плавал като „Бремен“, а сега се нарича „Регина Магна“ и плава под гръцки флаг.

 

Най-много пренаименовани лайнери има в гръцкия флот: „Аустралис“, „Британис“, „Еллинис“, „Куин фредерика“, „Атлантик“, а също „Аркадия“ и „Куин Анна-Мария“, „Итака“ и „Дорик“, „Атлас“ — това са бившите американски лайнери „Америка“, „Монтерей“, „Аурлайн“, „Матсония“ и „Президент Рузвелт“, английските кораби „Монарк ъв Бермуда“ и „Емприс ъв Бритън“, израелските „Цион“ и „Шалом“, холандският кораб „Риндам“.


Източник: За морето, К.Иванов; Алманах ФАР77

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: кораби, мореплаване, история, традиция


Delfina

Спринт
Други новини