БГ EN

Как другите спортове помагат на ватерполиста

11-04-2018 16:02 | Любо Бонев


Колкото и да ти е интересен и да обичаш един спорт (даже и да е водна топка), идва един момент, в който ти „писва“ и не искаш и да мислиш за него, камо ли да го практикуваш. Казваш си: „Ох, аман от басейни! Омръзна ми да се мокря по два пъти на ден!“

Какво правиш, за да не се стига до там или за да стига по-рядко? Има други спортове, чрез които могат да се развиват и изграждат качества, необходими за водната топка, и то не по-лошо.

Практикувайки ги. От една страна разнообразявате тренировките. От друга се натоварвате неусетно с нещо, за което мислите, че ви е хоби или най-малкото го правите с голямо удоволствие.

Кои са тези спортове? Каква е връзката им с водната топка?

Разбира се, на първо място е


Футболът


Откакто се помня като ватерполист, нямаше предсезонна подготовка, която да не започваше с игра на футбол. Това беше „класика в жанра“. Футбол, после щанги и накрая разпускане в басейна с 1000-1200 м.

Колкото по-дълго продължаваше този период, толкова по-добре. Моли ли сме треньорите да го удължат с още един, и с още един, и с още един ден...




Да отложат с още малко неизбежната „присъда“ -  влизането в басейна за тежките и скучни плувни тренировки, характерни за подготвителния период.


Разбира се, играехме на малки вратички. Дали ще е в „клетката“ на Дианабад, залата на басейн „Октомври“ или сгурията на „Червено знаме“, нямаше значение. Хвърляхме се яко, с голям хъс.

Беше въпрос на чест да победиш на футбол!

Стигахме до там, че се хващахме за гушите при някои спорни положения. Час, час и 15 минути игра с това настървение и излизахме „гроги“ от игрището. А дали бихме правили обиколки на стадиона толкова време с такова желание? Знаете отговора...

Между нас имаше някои много добри футболисти. И няма нищо странно в това - повечето бяхме израснали във времето, когато футбол се играеше по улиците непрекъснато. Пламен Бранков, Иван Панайотов, Ицо Благоев, Васко Нанов, Цецо Неделчев, Огнян Нинчов, Тони Парталев, Жоро Господинов...Беше удоволствие да се играе с тях. И аз не бях лош. Не се смейте, така беше! 


Някои от тях даже играеха в истински футболен отбор от трета или четвърта група, не помня точно, но играеха почти всяка седмица.

За мен играта на футбол е много показателна. Ако един ватерполист играе добре футбол и има добър поглед върху играта, чувство за комбинативност, добро пласиране, старт, демараж, то тези качества, които в повечето случаи за вродени, могат много лесно да се прехвърлят и във водата.

Стига да можеш да плуваш, нали? Много пъти съм си мислил какво би станало, ако се съберем два отбора, единият от професионални ватерполисти, другият от професионални футболисти.

 

Да играем първо футбол, на голямо игрище, по правилата и т. н. С колко гола разлика биха ни били? 15:0? 20:0? Дали бихме могли да им вкараме гол? Веднъж, на един от многобройните лагери в Кърджали, играхме срещу младежкия футболен отбор на „Арда“, на голямо игрище, по 11 души. Бихме ги с 3:2.

 



Представете си обаче обратния вариант – същите отбори, ватерполисти и футболисти, да играем водна топка, по правилата, на голям басейн.

Мисля, че спокойно бихме им вкарали 50 гола, а шансът някой от тях да ни вкара гол би бил нулев. Даже и да се казва Христо Стоичков. Не случайно водната топка е най-трудния спорт.

 Ако сега съм треньор и трябва да правя подбор на малки деца за водна топка, бих ги разделил на два отбора и бих ги накарал да играят футбол. Веднага би ми станало ясно кой става за ватерполист и кой – не. Разбира се има и изключения. Има много добри ватерполисти, на които не им се отдава футболът, но пък за това играят добре


Баскетбол

Там, обаче, трябва да имаш определени физически качества. На пръв поглед водната топка и баскетболът излеждат доста различни спортове. Единият се играе във вода, другият на суша. При единия има вратар, при другия – не.

Баскетболът е много по-динамичен. Но има и доста сходни характеристики: баскетът се играе с пет човека, водната топка с шест.

Има контраатаки, правят се заслони, блокове при стрелбата.

И при двата спорта се изисква отново комбинативност и чувство за пласиране. Имам един приятел, испанец, треньор в Мадрид, който гледаше много баскетбол и прилагаше много заслони от баскета във водната топка. Но това беше преди години, когато се играеше с повече движение.

Сега играта е много статична, силова и бих казал скучна. Лично на мен не ми допада тази водна топка. Но това е тема на друг разговор.


Общо взето, ако си добър ватерполист, малко или много ти се отдават и другите колективни спортове.

 

 

Малко бяха тези, за които казвахме: „Тоя е пълно дърво на футбол“. Не стои така, обаче, въпросът със


Спортната гимнастика


Там всички бяхме пълни дървета! Какви мъки бяха само да си вземем изпита във „ВИФ“. А преподавателите бяха ужасни, с малки изключения.

Не ни бутаха никакви „аванти“. Правехме флик-флаци, коремни премятания и прескоци до припадък, облечени в чисто бели потници, гащета и чорапи. Страшна картинка!

Как нямам снимка!?

Въпреки мъките в часовете по гимнастика, след това на тренировките се чувствах много добре, с много добър тонус.

Мисля, че спортната гимнастика в малки дози би подобрила гъвкавостта и общата координация.

А какво да кажем за

Ските


Алпийските, разбира се. Не „писалките“. Само веднъж съм карал „писалки“, на Белмекен, където превехме по 40 обиколки на стадиона, т. е. 16 км. Оттогава ги мразя, въпреки че е едно упражнение, което, като се прави на над 2000 м надморска височина, развива изключително белодробния капацитет и издръжливостта.

Но не ти доставя удоволствие. Алпийските ски са друго нещо. И цял ден да караш, не усещаш натоварването. А то е доста сериозно, нищо че само се спускаш. Краката ти треперят даже след половин ден каране.

Имаше периоди, когато ходехме да караме ски на Витоша през седмицата, когато имаше по-малко хора. Носехме си ските в колата и след сутрешната тренировка се качвахме със Симеоновския лифт до Алеко.

Събирахме се доста ватерполисти, от ЦСКА, „Академик” и „Банкя”, между които Росен Цанев, Дарий Дановски, Асен Денчев, Яни Георгиев, Ицо Благоев. Помниш ли, Галеско?

Всичките лифтаджии ни бяха приятели и освен, че почти не ни вземаха пари, малко нахално пререждахме хората на опашката.

Но какво да правиш, скромен ватерполист няма...

И след като карахме цял ден, отивахме на следобедната тренировка. Като направиш това упражнение два-три пъти в седмицата, в продължение на месец-месец и половина, плюс нормалните тренировки, започваш да усещаш как трамбовката ти и старта ти във водата са вече на съвсем друго ниво.

Даже и издръжливостта. Няма начин да не е така, все пак правиш тренировки на 1800 м. надморска височина. Нищо, че не са в басейн.


Има и един друг спорт, който беше в тясна връзка с водната топка -


Художествена гимнастика


Сигурно се питате какво общо биха могли да имат тези два спорта? Ще ви кажа, но тук навлизаме в малко опасни води – много ватерполисти имаха гаджета гимнастички. Даже един от най-добрите ми приятели беше женен за най-хубавата гимнастичка от „златните момичета“, а друга от тях му беше кума. Като син на треньорка по гимнастика (Емилия Бонева – б. р.) и ватерполист (Симеон Бонев), а и от мой личен опит зная много „пикантни“ истории за връзката между художествената гимнастика и водната топка.

Но не знам да продължавам ли, как мислите?

Имайте предвид само, че както казва ББ, е заложена на карта стабилността на цялата държава.  

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: водна топка, любо бонев, спорт


Delfina

Спринт
Други новини